Стадии на развитие на начинаещия покер играч Print


Последна актуализация: 14 Юли 2010 г.
Стамен Горчев Igrach.comНаскоро публикувахме покер статия на Ед Милър, озаглавена Стадии на развитие при ТАГ играчите. След шест-седмичен опит в играта Omaha Hi/Lo, реших да напиша подобна статия на тема "Стадии на развитие на начинаещия играч", тъй като през това време си припомних едно към едно старите дни, когато навлизах в холдема. Мислех си да напиша покер блог, но после реших, че следва да напиша покер статия, тъй като нещата в нея са много основни и съм сигурен, че 70% от начинаещите играчи минават през това, през което минах аз - когато учех холдема и сега в Omaha Hi/Lo. Това, че тук говоря за Омаха Хай/Ло не е от значение - няма да навлизаме в детайлите на играта - всичко важи в пълна сила за всяка друга игра (ако не и човешка дейност).
 

Началото

През месец май поиграх малко HORSE за разнообразие и много се запалих по играта (виж HORSE Видео покер блогове). HORSE е поредица от пет вида игри и е много по-разнообразно и интересно от това, да играеш само Холдем. Лично на мен, Холдем наистина ми е втръснал (най-вероятно, защото не успях да се развия като професионалист), а не е като да не ми се играе покер в малкото свободно време, което имам.
След като поиграх известно време HORSE, стигнах до извода, че без методика до никъде няма да стигна. Затова реших да подкарам игрите една по една. Първата след Холдема е Omaha Hi/Lo, така че отворих Tangra Poker, кликнах на Omaha Hi/Lo и затърсих маси. HORSE се играе винаги с фиксиран лимит, но масите в този ден на нива $1/$2 в Tangra Poker бяха само No Limit. Реших, че няма голямо значение и одисеята започна...

Фаза 1: Плахият ентусиаст

Преди 1-2 години съм чел главата за Омаха Хай/Ло в покер библията Super Sytem II от легендата Doyle Brunson и единственото, което ми беше останало в главата бе: "Не влизай в игра без А2 в ръка". Така че, сядам аз със $120 на $1/$2 No Limit Omaha Hi/Lo и почвам да чакам А2. Докато чакам, гледам някакви маниаци, как влизат AllIn за по $200 в пот от $8 и си викам "Тези нормални ли са? Нали ще им плати само ръка, която ги бие! Що за идиотщина?" Така, флопвам си аз по някое време Lo nuts дроу и някакъв ми се набива AllIn. Знам че всяка ниска карта на търна и ривъра ми печели поне половината пот, а ако направя и стрейт, може да взема целия. Не ми е много ясно, какво точно правя, но плащам. Той има топ сет, аз правя колело (А2345) на ривъра и се удвоявам.

Станах с около $200-$250 от тази сесия. Вторият ми опит се разви по сходен начин, удвоих се 1-2 пъти, станах с около $300 и писах във форума, че съм намерил новото Елдорадо. И действително го вярвах, както го вярвам и сега, но - надявам се - с доста по-трезв поглед.

Фаза 2: Аматьорът със самочувствие

Тук вече преминаваме в следващата фаза, която е присъща за повечето начинаещи в Холдема, а и в покера въобще. След като началото са треперили като трепетлики, играли са само малкото силни карти, които са получавали, плащали са, стискайки очи и молейки се да имат късмет, те са спечелили пари и възкликнали "Ебати далаверата!" (Спомням си за случая с The_Spirit преди година-две).
Много бързо след това аз, както и повечето начинаещи, вече сядат не да се учат, а да мачкат и да печелят пари.
В моя случай: получавам например А4ТJ от четири цвята. Ехе, ако падне 23 или 9Q имам нътс дроус. Ако пък не, ще ги надиграя. Извод: Пот-рейз префлоп! Ако падне например 23, съм готов да плащам стабилни бетове: все пак, половината пота трябва да е мой. Не защото не знам - АКО СЕ ЗАМИСЛЯ - колко е грешно това. А защото очаквам да спечеля и не се замислям - защото съм решил, че другите са идиоти, дошли да си подаряват парите и че аз няма как да не спечеля. Несъзнателно преминавам от игра тип "зашит нит" на "разхайтен loose maniac".
Не осъзнавах, че всъщност все още играя само моите карти и моята ръка, без оглед на това, какво могат да имат другите (Level 1 thinking). Знам, че не познавам вероятностите в играта, но и не мога да си формулирам добре въпросите, защото ми липсва поглед върху играта.
При Show-down ми е трудно да разбера, кой с какво коя част от пота печели (понякога трябва да погледна в Hand History), да не говорим, че не си правя никакви изводи за играта на другите според това, какво са имали и как са играли на различните улици.
Така, за нула време, "подпомогнат" и от обърналия ми се късмет в Tangra Poker, тръгвам бавно, но сигурно, по полегатия наклон надолу.

Фаза 3: Май трябва да прочета малко теория

Тук вече мисля, че съм с голяма стъпка пред мнозинството от другите начинаещи играчи, защото само след 4-5 дена осъзнавам, колко съм зле всъщност и решавам да се обуча теоретично. В интернет информацията за Омаха Хай/Ло е оскъдна, за това изравям тома на Super System II и почвам да чета. Още с първото четене ми се изясняват (теоретически) много от въпросителните, които са ме мъчили: кога да бетна, кога да платя; кога искам малко хора, кога искам повече; значението на counterfeiting (виж тук Card Counterfeiting или нулиране на карта в Lo игрите.)
Бинго! Вече ще ги мачкам. Сядам отново, изпълнен с надежда, но бързо попадам в ситуация с трудно решение: call, raise или може би фолд. През главата ми минават откъси от прочетеното в книгата: "Рейз... да, ама в книгата се говори за подобно положение, а тук имаме допълнителен елемент. Хмм, нямам време - айде кол." С други думи, играя като ученик, който си е наизустил добре урока, за изпит е шест, но на практика е пълен провал.
Просто искам да кажа, че колкото и да се чете теория, и колкото и да се разбира, покерът е толкова разнообразна игра (игра на ситуации), че няма рецепти. И при всяко решение, теорията трябва да ти е отправна точка, но ако ти липсва погледът върху играта, даже може и да ти пречи същата тази теория. А поглед върху играта и умението да прилагаш заученото по най-правилния начин се придобиват само с едно: внимателна и дълга игра.

Фаза 4: Хаос

В главата ми е вече пълна каша. Увереността, с която съм сядал преди, вече е изчезнала. Дори напротив: при сядането ми на масата си мисля, не колко време ще играя, или с какъв план ще играя, а колко си позволявам да изгубя максимум и се увещавам да спазвам този stop-loss. Без план, с намаляло желание, леко насила, играта вече не ми прави удоволствие... Тук според мен е моментът, когато много начинаещи играчи се отказват и казват "Това не е за мен", "Това е измама" или
"Загубих малко. По-добре да спра. Имам толкова други неща, които да правя, вместо да стоя да играя покер."
За щастие, в моя случай, аз се занимавам с покер повече от пет години, като през последните години съм говорил с десетки (ако не и стотици) играчи, които са ми се оплаквали по някои от горните фази на своето развитие. Така че много добре разбирах, какво се случваше с мен и знаех, че трябва да запазя спокойствие и да мисля, как да се оправям.

Фаза 5: Back to basics или Mega-Nit

Дадох си един ден почивка от игра и се настроих да играя пак така, както в самото начало. Сядам отново в Tangra Poker на две маси 6-max $50 и една $200PL PLO8. На малките маси реших да играя само А2хх, А3хх А4хх със сютед асо, а на голямата само premium стартови ръце. Нямам тракер, но предполагам, че на малките играех VPIP около 20%, на голямата 10%. Макар да е нетипично за мен да играя на повече от една маса (не ми е в стила просто), стигнах до това решение, за да не скучая и да не се заигравам със слаби ръце. Спомняйки си, как получавах в началото редовно А2 в ръка, сега дори на 3 маси ги виждах супер рядко, а и като ги получех, другите две карти бяха за боклука.
Все пак, нитовата тактика ме задържа в игра: След около час, губих по около $10-$15 на малките маси и около $30 на голямата.
Реших, че вече имах супер имидж, особено на голямата маса, където всеки мой рейз не срещаше желаещи да платят. Ри-рейзвам AllIn на флопа доста активен играч, за който вероятността да няма силна ръка бе голяма и който имаше респект към моите рейзове. За съжаление го уцелих на nuts-lo ръка и два чифта. Аз имах само флъш дроу, който не се материализира - изгубих, но заредих нови $120, защото на масата ги познавах вече всички и имаше достатъчно риба, от която се надявах да спечеля.
Така и стана. По едно време и на трите маси имах супер карти, влезнах в супер run, на голямата вдигнах стака на $300+, на една от малките бях с $100. За съжаление, дисциплината ми веднага пострада и за 3 ръце върнах $60-на на голямата и $30-$40 на малката маса. Loose calls придружени от известна липса на късмет.
След около два часа спрях. Бях като изстискан, малко назад, но с възвърнато самочувствие.

Фаза 6: Обратът

На другия ден попитах Tangra Poker, колко съм си платил за уроците. Отговор: $800....
Макар и да ме заболя, очаквах да са повече и все пак на $200 NL и PL това са само 4 buy-in.
Първото ми решение бе да сваля нивата. Да, на нива под $100 PLO8 е трудно да печелиш, защото рейкът е убийствен, а често потовете са сплитнати. Да, имам банка за $1/$2, но това не беше от значение - нямах качествата за това ниво. Почнах отново да играя на една маса: $0.25/$0.50 пот лимит. Лека-полека играта ми се изясняваше. Всички правила, които бях чел десетки пъти от типа на "Играй и за високата и за ниската част на пота едновременно", "ако имаш само ниска ръка, макар и nuts, фолдни се" и т.н. Почнах да забелязвам, кои играчи с какви карти как играеха. Дори разбирах, кога дадено асо е counterfeit-нало някой tight-играч и му крадях пота без нищо. Това се случи след около 3-4 седмици. Не играя по много, защото нямам възможност от една страна, но и защото мисля, че ми трябва "технологично време" да осмисля играта. По малки порции практика с мислене над основните ръце след това е добра рецепта за това.
Влезнах в добър run и само в Poker Heaven съм вече €850 напред, тоест избих си загубите. Отново сядам много спокоен на масата за игра, без притеснение, знаейки че ако ще загубя, ще е в следствие на лоша карта или ако не, ще науча нещо ново. Ще поиграя още малко в Poker Heaven , тъй като Omaha Hi/Lo е супер игра за генериране на рейк и съм дори в топ 5 на Състезанието по точки за €1,000 в PokerHeaven за българи през юни. Нямам търпение да се върна в Tangra Poker, защото идиотите там са в изобилие и имам да си връщам ха-ха...

Заключение

Все още съм на мнение, че в Omaha Hi/Lo в момента има най-много хляб. Повечето сред нас си спомнят, как по същия начин се говореше за Omaha Hi преди две години, как трафикът беше малък, и как после много хора направиха състояние от игра на Омаха Хай, когато голям поток от холдем играчи реши да смени играта. Когато Холдем играчите виждаха трафика на Омаха Хай и сядаха да видят, що за игра е това, "пионерите" преди тях вече седяха и ги чакаха да ги посекат. Новобранците бяха лесна плячка и носеха много пари от Холдема, които първите дръзнали да опитат Омаха Хай, със задоволство приемаха.
Сега, макар все още Омаха Хай да е по-печеливша игра онлайн от Холдема, далеч не е толкова лесна, каквато беше пред година-две.
Според мен, историята е на път да се повтори, но този път от Омаха Хай към Омаха Хай/Ло. Надявам се тази статия да помогне на тези, които искат да се пробват в нова игра за тях. Просто пропуснете слабите места в моето развитие, за да може по-безболезнено да станете печеливш играч и покерът да ви доставя удоволствие.

Епилог

Горното бе написано на 17-и юни. Днес е 1-ви юли и реших да направя една равно сметка. Импортнах всичките ми ръце в Holdem Manager и ето статистиките:
С други думи, за около 20 дена (тъй като "обратът" почна към 10-и юни) съм спечелил към €1,750 и $1,400 за около 2,600 ръце. Разбира се, извадка от 2,000 ръце в покера е смешна и не може да служи за сигурен ориентир, но ето и някои неща, които трябва да се имат предвид:
  • Играл съм само по около 1-2 часа вечер, много от тях на брега на морето, необезпокояван от никой и без напрежение;
  • Омаха Хай/Ло е играта с най-малко вариация, която съм играл. При холдема играем срещу range, за чието изчисление ти трябва висша математика. При Омаха Хай/Ло решението се взима на база елементарна алгебра.
    Също така, когато държиш nut low и силен draw за Hi Nut, най-лошото, което може да ти се случи, ако влезете allin на търна и падне лоша карта на ривъра, е да изгубиш половината от стака си, а не целия, както в NL Holdem или PLO Hi. Разбира се, ако може да бъдеш counterfeit-нат, може да загубиш целия пот, но това значи, че играеш срещу пълен идиот.
  • Предвид малкия трафик на играта в залите, много бързо знаеш, от кой да се пазиш и от кой не. Туристите си личат веднага.
  • Забелязвам, че колкото по-високо по нивата се качваш, заедно с по-добрите играчи има и по-богата и по-лесна риба по масите (тук, може и да се лъжа).


И за последно: книгите, които прочетох (цели 3) бяха само за Омаха Хай/Ло фикс лимит. Определено ми помогнаха, но едва когато гледах филмчето, дадено ми от RTotev, "чатнах", за какво всъщност иде реч навсякъде. Не го качвам на сървър, защото е от платен сайт и не е коректно да публикуваме материали, които са собственост на други, но които иска, бих му го пуснал по скайп. И ако искате да си спестите времето, вникнете в единственото най-важно нещо: В момента, в който видите, че шансът ви да scoop-нете пота в ръката се изпарява, фолднете!
Да, дори да имате А23Q и флопът е 678 - т.е. имате nut low ръката, ако има 1-2 играчи в ръка и някой заложи пота и другия плати, вие сте ФОЛД!

Успех!
=== Край ===

Споделете страницата


Тагове:

poker blog, покер основи, Omaha Hi/Lo