Ще се върна в ранните дни на покер кариерата ми. Бях се научил да играя покер в домашни игри още преди да ми беше стъпил кракът в казино. Това беше още в гимназията... Преди това обичах да играя билярд. Играех с часове всеки ден в местната билярдна зала. По това време още не знаех силата на ръцете дори, защото не бях изиграл нито една ръка в живота си. Освен билярд, разбира се за пари, играехме още блекджек, спортни залагания и ред други вредни навици. За мой късмет, като навърших 19 се бях избавил от крастата си по тях.

Тогава приятели от залата ме поканиха да играя покер с тях. Аз всъщност още не знаех какво е покер, но щом се играеше с пари, аз бях вътре! В този момент никой от билярдните играчи не беше добър картоиграч, включително и аз. През първия месец игра си носех с мен листче със силата на ръцете. По някаква необятна причина не можех да запомня дали флъша бие фул хаус или обратното.

Както и да е, след известно време покер играта стана редовно събитие и играехме веднъж или два пъти в седмицата.

Имаше няколко играчи, които помня и до ден днешен. Първият от тях е John Seto. Той беше тих, спокоен, мирен и много учтив човек. Имаше азиатски произход, роден в Канада и добре образован. По него време мисля, че учеше за някаква степен в колеж. Той не играеше билярд, но беше приятел на домакина на играта. По това време не се занимавахме със скучни игри като Холдем или Стъд, обичахме екшъна и дивата игра.

Аз бях на мнение, че няма смисъл да се фолдва рано в играта, в случай че нацелиш някоя силна ръка. Не така беше според Seto. Той постоянно беше извън играта... "Колко скучно!" - мислех си аз.

И така, края на играта наближаваше, а Seto беше играл само 20-ина ръце и най-учудващото беше, че той печелеше най-много. Дълго време се чудех, защо се получаваше така, докато накрая не ми просветна.. Seto играеше само когато имаше най-добрата ръка. Изхвърляше на мига всички боклуци и слаби карти и играеше само когато има голямо предимство. "Ей, това не е честно!" - поне така си мислех отначало.

Ако той щеше да играе толкова тайт, то това щях да правя и аз! Или? А дали можех? Опитвах се... фолдвах ли фолдвах, докато накрая не ми писнеше и си казвах: "Страшна скука, аз съм дошъл да играя, това и ще правя!" И отново към края на играта Сето беше с $200 напред, а аз си тръгвах с празни джобове.

И аз печелех от време на време, но никога толкова, че да успея да си покрия загубите. Колкото до Seto... Не мисля, че той загуби въобще. Все си мислех, че има нещо в играта му... никой не е чак такъв късметлия! Имах нужда да разгадая играта му и затова започнах да го наблюдавам по-задълбочено, как играе. Щом заложеше на ривъра, значи имаше най-добрата ръка. Изглежда, че той никога не блъфираше и въпреки това всички винаги му плащаха, включително и аз! Дотогава си мислех, че целта на покера е да блъфираш... още една грешно разбрана концепция от моя страна.

Seto и другите бяха по-големи от мен. По това време аз бях на 16, те на около 20. Ходех на училище и изкарвах по-голямата част от деня в очакване на следващата покер игра. И така, накрая научих съучениците си да играят покер и изведнъж станах покер гуру-то на училище. Играех вече от около месец и знаех малко повече за играта от съперниците си в училище. Правех по около $100 на ден от съучениците си, но ги губех веднага при Seto и другите във вечерната игра. И това се повтаряше отново и отново... биех "децата" в училище, а си губех парите при "големите". Мина още около месец докато най-накрая ми просветна. Сега и аз, също като Seto можех да разбера как играят другите.

Каква радост! Най-накрая! Сега не само биех децата в училище, но и големите! Научих от Seto колко са важни дисциплината и търпението.

Нестандартните игри и блъфирането изглеждат яко, но те нямаше да ме направят печеливш играч, а търпението и дисциплината!

Не бях приключил още обаче. Ученето никога не спря. Сега като печелех, аз исках да играя още и още. И така, започнах да правя покер игра у нас в мазето два пъти в седмицата. Държах всичко под контрол и печелех стабилно, докато някой не извика нов играч в домашния ни покер. Той също играеше билярд. Всъщност аз го познавах. Бени беше приятел на по-големия ми брат. Но за него повече малко по-късно.

На покер масата е много важно да можете да наблюдавате останалите играчи. Аз лично станах по-добър като наблюдавах стила на Seto - печелившият играч на масата. Така научих някои много ценни уроци за покера, без да трябва да обеля дори дума. Това ме накара да се замисля повече над играта, което разбира се имаше положителен резултат.

Източник: Card Player