Последното, за което ви разказах в първата част на историята, беше нитът Сето. Той беше играчът, който ми направи впечатление от първата домашна покер игра, в която участвах. Неговото не беше точно игра, а по-скоро цяла вечер чакаше да получи нътс, за да влезе в играта и въпреки това печелеше вечер след вечер.

От наблюдаването на тактиката му научих, колко са важни търпението и дисциплината, за да печелиш от покер. Знаех, че и аз трябва да направя същото нещо. Отначало не ми беше лесно да се справя със скуката от постоянното фолдване ръка след ръка, но успях. И тъкмо си помислих, че знам всичко за покера, когато към играта се присъедини "маниакът Бени".

Той беше много шумен италианец с много коса и голям глас... Имаше и козя брадичка, което го правеше още по-плашещ. Ръцете и врата му бяха окичени с всевъзможни дрънкулки. Бях сигурен, че той и преди е играл покер, и то с по-високи залози. Нашата игра беше такава, че играехме със сравнително малко пари и никой не можеше да загуби толкова, че да го заболи. Но това скоро щеше да се промени...

Бени започна с агресивната игра още щом седна на масата... залагаше, рейзваше и рирейзваше, без да му пука за нищо. Никой от нас не беше виждал такова нещо преди. Бяхме свикнали на по-спокойна игра и не знаехме какво да правим. Изведнъж, потовете станаха два пъти по-големи, а Бени печелеше почти всеки от тях. Винаги започваше с някоя слаба ръка, но до ривъра нацелваше нещо и прибираше огромни потове. Играеше наистина като маниак! Може да се каже, че бяхме уплашени от него. И не само това, а успя да ни убеди и да вдигнем залозите до $20 на ривъра.
За Бени това не бяха много пари, но не така стояха нещата при нас. Никой от нас не можеше да си позволи да заложи $20 ей така на ривъра, което Бени превърна в свое предимство и взимаше пот след пот. Понякога вадеше късмет и имаше най-добрата ръка, но в повечето случаи, той просто блъфираше. Още първата вечер Бени си тръгна от играта с печалба от $700. Това никой не го беше правил досега! Сето не би могъл да постигне такава печалба с играта си!!!

Но какво всъщност стана? Наистина ли Бени беше толкова по-добър от нас? Естествено, че не! Просто ни принуди да играем неговата игра, а ние паднахме в капана. От време на време хващаше по някоя ръка, която му даваше имидж, че винаги има нещо. Той използваше това, за да ни блъфира през останалото време. Не бях виждал такова нещо наблюдавайки Сето.

Както и да е, Бени стана редовен в играта ни и всъщност около него се въртеше целия екшън, докато Сето чакаше спокойно и поставяше капани, в които трябваше да се хване Бени. Беше много интересно съревнование! Естествено, Сето спечели повечето от тези двубои. Той винаги имаше ръка, докато Бени влизаше в пота с нищо и се надяваше на късмета, за да вземе пота.

Но това не беше всичко... Бени обърка всички ни! Направи играта доста хаотична за всички, но пък явно той разбираше какво става. "Колко могъщо оръжие!" - мислех си аз. "Ако играя така и постоянно залагам и рирейзвам никой няма да може да разбере какво имам всъщност!"

Стратегията на Бени си имаше и своите слаби места естествено. В ръцете срещу Сето, той беше много изоставащ и трябваше наистина да извади късмет, за да спечели! Естествено, скоро всички разбраха играта на Бени и той се превърна в рибата на масата, като редовно оставяше по $200, $300.

Мираж ли беше всъщност, че Бени има някакъв талант? Не, той имаше талант, но за негово съжаление нямаше дисциплина! А дали можех да науча нещо от него? В началото, много! Имиджът му на масата беше страховит. Напълно контролираше играта. Аз също исках да мога това! Но Бени беше губещ играч... какво полезно можех да науча от губещ играч?

В тази игра се сблъсках с двете противоположности... маниакът Бени и нитът Сето. Аз гледах да не се заигравам в големи потове със Сето, докато на Бени плащах дори и с чифт. Хванах им цаката и не ме притесняваха вече като стил на игра. Въпреки че Сето печелеше повече пари от Бени, той не беше заплаха за мен. Той играеше само най-добрите си ръце, затова аз просто ги пропусках... За негова радост, играта ни беше доста лууз и той печелеше по някой друг пот. Колкото до Бени... той беше "прокълнат"! И целият талант на света не можеше да му помогне, когато не му потръгнеше играта.

Когато Бени беше в печеливша серия, той играеше наистина добре, показваше дисциплина, доста добри отигравания, както и въображение. Но започнеше ли сесията зле, нищо не можеше да го спаси... Почервеняваше целият и пушеше цигара след цигара. Жалко, но загубата на контрол върху емоциите е най-често срещаната причина за провала на повечето покер играчи. Сето не беше такъв.. Той се контролираше, независимо какви карти карти му бяха раздадени... Исках и аз да мога това!

Силата на Сето беше слабост на Бени, и обратното. Двамата можеха да научат много един от друг. Сето можеше да научи да не пропуска толкова много удобни ситуации за блъф, както и да си разнообразява играта. Бени пък, от своя страна, можеше да си спести много неприятности, ако беше малко по-дисциплиниран и си подбираше по-добре стартовите ръце.

Аз обаче научих, каквото трябваше. Сето стана много самонадеян и след време се радваше да печели толкова, колкото да не е на загуба. При Бени положението беше дори по-зле... Нежеланието и на двамата да се научат, беше като вдъхновение за мен да взема най-доброто от стила им, но да не ставам като никой от тях.

Това доста подобри играта и естествено печалбите ми. По-нататък в кариерата си се научих да съм готов да се уча всеки един момент и всяка една сесия и от всеки един играч с не традиционен стил... Щом успях да науча нещо от маниака Бени, то значи мога да науча от всеки :) Просто трябваше да внимавам какво усвоявам!

Това е красотата на покера... Никога не можете да го овладеете до съвършенство, докато не осъзнаете, че това всъщност е невъзможно! Винаги ще има ново предизвикателство.

Източник: Card Player