Да играеш покер с едни и същи хора всеки ден може да доведе до доста неловки моменти. Неминуемо ще се сприятелите с някой от играчите на масата, някой ще са професионалисти, други "риби". Трудното обаче е да се справите с тези ситуации.
Когато преди 8 години в Торонто започнах да играя покер, създадох приятелства с други покер играчи. Обикновено играехме покер от обяд до 8 вечерта, от понеделник до петък, после се събирахме да гледаме мач или нещо друго. Беше много хубаво време от живота ми.
Общо 8 от нас "работеха" същата игра, $10 - $20, която се играеше с 11 човека в Торонто. Обикновено по 5 от нас бяха в играта, а понякога и всичките 8. Имаше много екшън, докато не започнаха да се случват странни неща.

Играта стана много по-тайт, но не това беше истинският проблем. Доста често потовете бяха heads-up след флопа измежду някой от нас и никой не залагаше повече. Това просто разрушаваше играта, а представете си как е изглеждало в очите на другите играчи. Знаех, че рано или късно, това ще стане огромен проблем и трябваше да го прекратя или поне аз да не бъда част от това.

Една вечер говорих с всички. Казах им да играят кораво срещу мен и да очакват от мен същото! Радвам се, че уважиха решението ми, защото доста помогна на играта. Естествено, меката игра не спря напълно, но не беше толкова често и толкова очевидна!

Това естествено имаше и някои негативни страни. Всички ние бяхме приятели и на второ място колеги. Стана ми обаче доста трудно да блъфирам с "chech-raise" някой приятел, който беше $1200 назад за деня. Особено като знаех, че никой от нас не е богат. Между другото, $1200 загуба не беше толкова голяма цифра, защото към 3 следобед играта ставаше доста дива.

Както и да е, на мен все още ми беше трудно да вземам решения в такива ситуации, което ме разстройваше. Знаех, че ми струва пари, но човече... това беше мой приятел! Накрая обаче го преживях. Още помня как "check - raise"-нах приятелката си (бел на Igrach.com: най-вероятно Evelin Ng) с нищо на ривъра. Тя беше може би $2000 назад в този момент. След като ми видя ръката... да кажем, че пътуването до вкъщи не беше особено приятно :) Все пак, трябваше да направя това, което трябваше да правя!

В игрите, които играя тези дни, е все по-голяма рядкост да се види това, но все пак се среща. Мисля, че е лошо за покера, но просто няма какво да се направи... част от играта е! Когато знаете, че двама играчи няма да играят твърдо един срещу друг, има доста начини да се възползвате от това.
Например, ако сте в пот с двамата, може да предположите, че няма да се опитват да се блъфират един-друг, значи залог от някой от тях обикновено означава, че има нещо.
Друга ситуация: Вие сте между тях. Ако "Buddy A" рейзва от бутона, когато "Buddy B" е на големия блинд, може да предположите, че не става дума за кражба! Също така, той най-вероятно ще си покаже ръката, независимо дали някой е платил или не.

В един перфектен свят, това не би трябвало да ви притеснява, но... няма такова понятие. Преди да завърша, искам да разясня едно нещо. Да играеш меко срещу приятел не е мамене. Хората го правят като жест един към друг и не трябва да ставате прекалено параноични от това. Нямат лоши намерения, когато check-ват nuts на ривъра срещу приятелче.
Напоследък аз го правя постоянно... по този начин мога да изстискам два залога от тях вместо един :)

Източник: Pokerpages, 2001г.