Ако не сте чели първа част на статията, прочетете я на: Покер и алкохол - Част 1
Последното, което споменах в първата част на тази статия, бяха факти от тийнейджърските ми години и как алкохолът и покера ми се струваше, че трябва да вървят ръка за ръка. С годините обаче осъзнах, че всичко това е било много наивно и реших да взема покера насериозно, следователно и да играя напълно трезвен.

Колкото и да беше добър този план, за жалост той не продължи вечно. Когато се преместих във Вегас, станах много мързелив. Записките, които си водех, не бяха толкова прилежни, както преди в Торонто, а вече не играех и определен брой часове. Това са двете основни неща, които винаги препоръчвам на хората, изпращащи ми въпроси на имейла - водете си записки и не играйте прекалено много. Много съм лицемерен, а?

Не съм сигурен за причината, която ме направи толкова немърлив в подхода към играта, но подозирам, че това може да са многото пътувания, които предприемах, за да играя в различни турнири всеки месец - от Фокуудс, Кънектикът до Таж Махал в Атлантик сити и обратно във Вегас за "Карнавала на Покера" през януари, после в Л.А. през февруари и т.н. Схванахте идеята...

Доста натоварен график, както виждате, но с всичките тези пътувания изградих много приятелства, които направиха всичко много по-лесно. Все пак, постоянната игра на покер може да бъде много отегчаваща, особено ако го правите всеки божи ден в продължение на цели четири месеца. Определено имах нужда от почивка и забавление, но какво пък толкова можеше да се прави в казиното, освен да залагаш, да изпиеш няколко бири или да поиграеш pot-limit hold'em?

Винаги се забавлявах много, докато играех pot-limit hold'em, независимо колко отегчен бях от покера като цяло. Прибавяйки няколко бири към картинката и си мислех, че това е върховното удоволствие. Винаги се представях добре на тази игра, но забелязах и странен феномен, докато играех и пиех. Справях се още по-добре!

Според мен това беше комбинация от няколко неща:

• Опонентите ми играеха различно срещу мен. Изплащаха ми ръцете много по-често и се опитваха да ме блъфират много рядко. Всичко това правеше играта много по-лесна. Е, разбира се, ако не изпиех прекалено много бири, че да не мога да си разпозная картите, което също се е случвало!
• Не се страхувах и се вслушвах в инстинктите си. Спомнете си само колко пъти сте били в игра и сте чувствали, че трябва да опитате нещо, което обаче не сте имали смелостта да предприемете. Е, с алкохола този проблем не съществува! Липсата на страх е доста голям плюс, особено когато играете покер с големи залози. T.J. Cloutier веднъж ми разказа история от късните дни на Бил Смит. T.J. каза: "Бил беше най-добрият играч в света, когато беше пиян, а най-слабият, когато прекалеше с алкохола! Как играеше трезвен ли? Беше най-големият нит, който някога сте виждали!"

И така, въпреки че като тийнейджър си бях обещал да не пия, докато играя, сега си намерих нова причина да наруша това правило - да печеля от pot-limit hold'em. Беше извинение де, понеже алкохолът не ми беше нужен, за да спечеля. Нямаше и причина да си мисля, че трезвен бих се справил по-зле. С пиенето там се забавлявах, понеже много ми тежеше напрежението по изиграването на цялата турнирна серия, която си бях избрал.

След като изиграх трезвен всички турнири между '97-ма и '99-та, реших, че е време да си взема почивка през 2000 г. Започнах да играя голф, не пътувах за всичките тези турнири, а само от време на време играех кеш в Белажио.

Не искам тази част да ви звучи като пропаганда "играйте и пийте", защото не е така! Тук ви споделям лична слабост, а не се хваля! Точно това ще може да прочетете и в следващата част - Как алкохолът разруши всичко, за което се бях борил толкова много! Ще научите какво се случи на моята почивка от турнирния покер през 2,000 г. и какво научих през това време.

Автор: Даниел Негреану
Източник: fullcontactpoker