Ако сте пропуснали първите две части, може да ги прочетете на:



Със сигурност мога да кажа, че ми беше най-трудно да напиша третата част от тази история. В първите две ви споделих някои от най-глупавите неща, които съм правил през живота си, но те са просто нищо в сравнение с това, което ще прочетете в следващите редове. Това не е история от типа "От нищо... нещо", а по-скоро обратното - "Как от всичко да останем с нищо!"

Последното, което казах във втора част беше, че реших да спра с обикалянето из страната за всички турнири и да си почина малко. Е, точно така и се случи!

Планирах да играя покер в Белажио по два или три пъти в седмицата. Останалото време щях да прекарвам играейки голф, почивайки си и с приятели. Всичко звучеше толкова добре, че си представях идеалния живот, който ще водя! Но... внимавайте какво си пожелавате!

По това време бях по-стабилен финансово, отколкото някога съм си мечтал. Предния месец беше много добър, защото бях спечелил шампионатното събитие в Таж Махал, а се бях представил и доста добре в страничните турнири. С парите можех да изкарам цялата година без покер и пак да съм добре финансово. Е, май трябваше да направя точно това!

Какво се случи ли? Какво се обърка? Ще стигна и дотам. Изведнъж спря да ми пука за резултатите ми на покер. Една победа или загуба нямаше да промени живота ми много, а това е нещо хубаво! Вече не играех със същия заряд, както преди. Общо взето ми ставаше скучно на втория час от играта. Е, какъв е лекът за скуката ли? Да, познахте! Донеси алкохола!

Ето какво се случаше най-често. Играех малко голф с приятели и после изпивах няколко бири в клуба. Прибирах се, разцъквах из нета и се отправях към покер залата. Преди това вечерях обилно в някое от милионите места, в които може да направите това във Вегас. Там намерих новата си слабост - виното!

Вечерите обикновено отнемаха около два часа, което за мен беше повече от достатъчно, за да пресуша сам една бутилка от червения елексир. После изпивах един бейлис и всичко си идваше на мястото. Отправях се към покер масата, въпреки че беше физически невъзможно да играя! Е, поне ако очаквах да спечеля!

По някаква огромна случайност винаги имаше свободно място за мен в някоя добра игра (тя винаги е такава, когато си пиян!). "Е, какво толкова, ще поседя малко! Какво пък може да се случи?"

Ако бях спрял да пия по това време, все още можеше да имам някакъв шанс. Ако прочетете части едно и две, ще разберете, че това просто нямаше как да стане. Слeдващото ми питие беше бира с лимон. Не приключвах с него, докато не си тръгнех.

Бях загубил още преди да седна да играя. Не бях психически подготвен и нямаше начин да победя $300/$600 без целия си разум. Можеше да ме върже от време на време, но в края на краищата, изходът беше непредотвратим. В 6:00 ч. едва си държах очите отворени и ми бяха останали около $1,000 - доста далеч от $30,000, с които бях започнал преди шест часа. "All in... ти печелиш... Лека нощ, момчета!" Това беше редовният сценарий.

На следващия ден се будех около четири следобяд, с ужасно главоболие и разочарован. Чувствах се като пълен идиот. Защо правех всичко това? Не зная! От скука ли трябваше да изхарча всичките си пари? Естествено, че не! "Никога повече няма да се случи това!" - Така си казвах няколко пъти през същата година.

Все още помня деня, в който стигнах дъното. На 26-я си рожден ден се изложих пред всичките си приятели и не помнех почти нищо. Пиех шотове "Камикадзе" на покер масата, след като вече бях изпил полагащото се на нормален човек за една седмица. Събудих се без какъвто и да се спомен за предната вечер. Не помнех дори една ръка, в която бях участвал. Нямах представа дали съм спечелил или загубил, но истината ме удари, когато отидох в Белажио и видях, че $70,000 ги нямаше от касата ми.

Само за няколко месеца успях да профукам всичко! Вече не бях финансово стабилен, а разорен! Какъв срам! Профуках целия банкрол, за който бях работил с години. И при това за няколко месеца!

След тази история трябваше да започна всичко отначало. За щастие успях да спася пари, колкото да си платя сметките за няколко месеца, но отново трябваше да натрупам банкрол. За щастие имаше хора, които бяха склонни да ми дадат пари назаем, докато си стъпя отново на краката.

През декември 2000 г. тръгнах отново на път по турнирите. И до ден днешен не бих променил нищо от това, което ми се случи през тази година. Нито хубавите, нито лошите моменти! Научих страшно много тогава и промених целия си мироглед!

Не искам да казвам, че след тази случка не съм пил на масата, защото не е така. Правя го, но много рядко. Сега вече пия много по-отговорно и никога не прекалявам, когато работя! Уважавам парите и опонентите си и не играя високи залози, ако съм пиян! Този вреден навик ми причини толкова много беди в миналото, че не искам да ми се случва отново! Зная накъде води!

Е, мисля, че е време за поуката от историята, въпреки че вече сте я разбрали. Пиенето и покера просто не си пасват! Не позволявайте на алкохола да взема важните решения вместо вас, понеже това не води до нищо добро! Оставете настрана всички успешни пиянски истории, които сте чували! В дългосрочен план има един изход! Не слушайте, когато алкохолът ви казва "Айде, сядай, можеш да ги биеш тея! Виж колко са слаби! Ще поседим малко и ще си ходим!" Той лъже! Вече знаете изхода, така че се пазете!

Автор: Даниел Негреану
Източник: fullcontactpoker