Да, прави сте, 8-3 офсют не е точно "яка" ръка, но след като прочетете историята ми ще разберете какво имам предвид. Още в ранните дни на кариерата ми в Торонто, научих колко е важно да се поддържа играта интересна за рибата в сравнение със скучната тайт игра, която се предлагаше от другите редовни играчи. "Клиентите", които ние искахме в играта, просто нямаше да имат интерес, ако не им предлагахме нещо различно от това, което можеха да видят и в другите игри.

Всички редовни бяхме осъзнали това и правехме каквото можем, за да държим играта интересна за рибата, с колкото се може повече екшън. Мястото, в което играех тогава, се казваше "Fundtime Games", което всъщност беше благотворително казино, което се местеше горе-долу на всеки три дни. Било то в ресторант, банкетна зала, читалище или нещо друго. По принцип беше отворено само шест дни в седмицата и затова ми се налагаше да отида на друго място понякога, за да постигна набелязаните 40 часа покер за седмицата. Това не беше никак приятно за мен, тъй като на другите места рейкът беше по-голям и редовните играчи бяха изключително тайт (малко по-късно ще разкажа повече затова).

Естествено, аз трябваше да си изпълня целта! Затова отивах в някое от другите казина и виждах същите неща всеки път - същите хора на масата и същия стил на игра. Най-големият ми проблем в тези казина беше, че там редовните играчи бяха убийците на екшъна. Не можех да разбера, какво им пречеше това, че някой е изиграл ръката слабо. Мислех си, "Какво по дяволите може да те накара да се ядосваш затова?"

И накрая го разбрах... беше егото им. Този тип играчи се срамуваха като изиграят някоя ръка слабо и в последствие гледаха за прехвърлят тази "вина" върху другите около тях - и най-вече върху рибата. Това естествено правеше играта в тези казина неприятна за рибата, затова идваха да се забавляват при нас във "Fundtime Games".

Направо ми се повдигаше, когато чуех от някой редовен: "Какво? Играеш А-J офсют от първа позиция? О, Господи, плащаш два залога с K-J офсют? Успех, приятел!" Малко от тези редовни играчи осъзнаваха, че с тези си мрънкания принуждаваха рибата да се научи да играе по-добре, от страх да не се изложи. Точно обратното на това, което трябваше да правят. Вместо това, те трябваше да рекламират три-бетване с 8-3 офсют!!

Истината обаче е, че повечето от тях искаха толкова отчаяно да докажат, че могат да играят покер добре. Любими ми бяха младите "отворковци", които току-що бяха прочели някоя книга за покер... Ако някой рейзне от първа позиция, те щяха да почнат за обясняват, как е грешно да се рейзва с такава ръка, особено от първа позиция! "Ами, поздравления, глупак такъв, току що направи играта супер тайт! Браво!"

Това, което тези "отворковци" не разбираха беше, че това беше много грешно и така сами си бъркаха в джоба. Следващото нещо, което те виждаха бе, как някой показва и фолдва JJ, защото са три залога до него и нямало как да е с най-добрата ръка. Все някой щял да бъде с поне QQ, а може би и АА. Ами, поздравления, гений, сега рибата няма да ти плати с JJ, когато ти имаш по-силна ръка, защото е чула от теб, че не трябва и от страх да не се изложи, като се стигне до показване на картите!

Честно казано, мисля си, че те искаха просто да ме впечатлят. Имах повече опит в тази игра от тях и бяха чували, че съм добър играч. Естествено, имиджът ми на добър играч не се задържа много...

След като спечелих третия си пот с 8-3 офсют, казах на всички, че ще дам $50 на всеки, който спечели пот със същата ръка! Имах няколко причини да го направя. Първо, мислех, че ще е забавно (така си и беше). Второ, не ми пукаше за тези $50. И трето, знаех, че така ще направя играта по-добра. Плюс това, колко често си мислите, че някой ще спечели пот с тази ръка... Още повече, че повечето нитове дори не биха си помислили да изиграят такава ръка, защото знаеха, че тези $50 не са достатъчни, за да направят тази ръка годна за игра. Рибата обаче не знаеше това... Така успях да направя играта по вкуса си, докато нитовете рядко влизаха в пота. Изведнъж атмосферата се промени коренно, хората се смееха, забавляваха се, и най-хубавото за мен - играеха лошо. Точно както исках.

Нитовете негодуваха естествено. "Това е лудост! Не мога да спечеля като играете така!"
"Какво? Да не си пропуснал случайно главата за игра срещу маниаци, отворко?" - мислех си аз. Всъщност, не ми пукаше какво мислят те, защото играта ми беше точно по вкуса, а и имах други клиенти, за които да се грижа.

И така, към 8 вечерта (края на работното време за мен), имах печалба от $800, което не беше никак зле. Рибата губеше, но пък за сметка на това си бяха изкарали страхотно! Знаех, че съм си свършил работата, когато някой от тях ме попиташе: "Ей, човече, къде играеш по принцип?" Аз редовно отговарях: "Ако си мислиш, че тази игра беше луда, ела в Fundtime да видиш за какво става въпрос. В сравнение с момчетата там, аз съм направо скала!"

Както виждате, има логика в насърчаването на слабата игра. Използвах това за да зарибя колкото се може повече хора да дойдат в Fundtime. Оставях им и телефонния си номер, като им казвах, че ще ги сложа в листа с чакащите или каквото беше нужно за да ги зарибя да дойдат там. Дори и обещание за обяд на моя сметка съм обещавал... Е мога да се прежаля :)

Ако пък случайно някой от нитовете решеше да смени играта и да дойде при нас, ние го посрещахме топло-сърдечно. Не играехме нито една ръка за около час. Горе-долу толкова беше нужно, за да си замине пак там, откъдето беше дошъл. След като си тръгнеха, подновявахме лудата игра за по-важните ни клиенти.

Ако тези нитове бяха умни, щяха да разберат, че трябва да забавляваш рибата, понякога с цената на малко от краткосрочната си печалба, но за да си осигуриш сигурен доход и за напред. За мое щастие, всички от моята игра знаех важността на това!

Източник: Card Player