Важно: Следващата статия няма да помогне на играта ви по никакъв начин. Това е история за събитията, които се случиха по пътя ми към първата ми победа на WSOP. Дори ви съветвам, докато я четете, да си кажете: "Не прави това, което е направил Даниел..."

И така, беше 1998 г., третата ми година в "Horseshoe" и то без какъвто и да е успех. Най-близкото нещо до успех, което записах на най-големия покер турнир беше, че пропуснах с едно или две места суперсателита предната година. Беше доста обезкуражаващо, тъй като бях с добър стак преди да загубя с АА. Ами, това е покера. Лесно ми е да го кажа сега, но тогава... За целия ден нито веднъж не казах тази фраза, а по-скоро @#$!, ако разбирате какво имам предвид.

Както и да е, тази година бях много по-уверен в себе си и много по-добър играч. Тъй като дойдох във Вегас с доста малък банкрол, не можех да вляза директно в никой от турнирите. Трябваше още веднъж да играя в сателитите и после да реша дали мога да си позволя да дам толкова много пари за вход в турнир, в който не съм фаворит или да си осребря билета от сателита. По това време имах повече нужда от парите, отколкото от "опит". Тогава банкрола ми се удвояваше, ако спечелех сателит, а и имах много по-голяма нужда от тях, за да остана в $15/$30 и $20/$40 игрите. Не бях точно внимателен относно банкрола си по това време. Ако имах $300, трябваше да сляза на $10/$20, докато изградя отново "комфортна" банка за $20/$40 (около $880 - $800, за да вляза в играта и $80 за таксито до вкъщи и храна за следващите няколко дни от престоя ми във Вегас).

Ето ме и мен отново във Вегас, борейки се със сателитите и не точно побеждавайки кеш игрите. В онзи момент бях нарушил всяко правило, което си бях казал, че е важно, за да съм печеливш покер играч, като: "Играйте за часове, не резултати" или "Спечелете битката с егото си". Току-що бях привършил 40-часова сесия, в която се опитвах да си върна парите, като хванах дупчена кента на ривъра срещу един възрастен мъж, който ми каза: "Не си за тази игра, момче". "Уау, къде отиде дисциплината ми?"

Ами, както по принцип се случваше с мен във Вегас, четвъртък и неделя бяха дните, в които или оставах, или си тръгвах. Виждате ли, само тези дни имаше полети към Торонто, така че ако нямах достатъчно пари да играя, си хващах нещата и се прибирах вкъщи. Това доведе до един страшен маратон. Както споменах вече, играх 40-часова покер сесия, през която си бях отделил не повече от 6 часа за спане. Беше истински кошмар. Чувствах се като пропаднал тип - такъв, какъвто си бях обещал, че никога няма да стана.

Лъч на надежда

И така, беше вторник, а аз бях останал с не повече от $1,100, след като профуках $1,500 в сателит. Реших да се върна към кеш играта и да си ги върна (естествено) и да играя в някой друг сателит. Бях седнал в една $10/$20 игра, в която доста бързо загубих $400. Огледах се за $20/$40 игри и видях една на Омаха Хай/Ло. Единственият проблем беше, че си нямах и най-малка представа как се играе. Какво толкова, просто ще играя тайт, включвам се.

Скочих веднага и се опитвах да спечеля всеки пот. Някъде към 4 сутринта, чух: "Последен сателит за тази вечер" и реших да се пробвам - бях спечелил вече $1,000 в новата ми "най-добра" игра.

Седнах на пот-лимит Холд'ем сателит, който изглеждаше много труден (толкова с подбора на игрите). За сметка на това пък, още от самото начало ми се получаваше всичко доста добре... Най-накрая достигнах до финалната тройка. Играх срещу Todd Brunson (на снимката) и Mike "The Mouth" Matusow. И тримата имахме долу-горе равен брой чипове и решихме да си запазим по $500 и да играем за останалите, което ме устройваше перфектно (това се случва преди дните ми на "без сделки").

Като стигнах до хедс-ъпа срещу Тод, имах почти 2/3 от чиповете. Тогава се случи следната ръка: Той държеше KQ и само лимпна, аз рейзнах пота, на което той обяви: "All In". Бях инвестирал вече доста чипове и реших да му платя с KJ. Изтръпнах като видях ръката му - само вале можеше да ме спаси - така и стана, валето излезе още на флопа и сателитът приключи.

Дори след това, банкролът ми от $2,400 беше прекалено малък, за да рискувам $2,000 за пот-лимит холдем турнира на следващия ден. Просто бях щастлив, че спечелих малко допълнителни пари, с които да остана още няколко дни във Вегас.

Тогава Тод ми каза: "Хей, виж, защо не вземеш и моя $500 чип, а пък аз утре ще взема част от печалбата ти. Не го познавах и дори не бях говорил с него преди този ден. Беше ми много странно, защо Тод би направил нещо такова за някого, когото дори не познава. Дали си беше помислил, че ми върви, защото успях да се измъкна със само три аута срещу него или пък ме е сметнал за добър играч? Или пък комбинация и от двете?

Вече с почти $2,900 и повдигнато самочувствие от един от най-добрите играчи в света, си казах: "Защо пък не?" Нали в крайна сметка затова бях дошъл във Вегас - да играя големите турнири! В началото на сателита бях с $900 банкрол, така че това вече не ме плашеше особено много. За мен това беше уникален шанс да играя срещу някои от най-добрите играчи в света.

Както и да е, след около 40 часа без почти никакъв сън, реших, че всъщност може да играя малко по-добре, ако си почина малко. Отправих се към стаята си да поспя, но въпреки че бях будувал толкова много часове, от адреналина не можех да заспя. Нямах търпение да играя!

Източник: Card Player