Последното, за което говорих в първата част на този блог, беше колко проблеми имах по време на WSOP'98 - никакъв успех и отиващо си самочувствие, както и доста лош рън и малък банкрол.

Тогава получих своя шанс. Тод Брънсън ми повдигна самочувствието (да не споменавам така ценните за мен $500) и аз имах възможността да играя в $2,000 пот лимит Холд'ем събитието на WSOP. До тогава никога не бях играл в голямо събитие от покер серии, те просто бяха много скъпи.

И така, най-накрая играех в голям турнир с играчите, за които бях чел толкова много. Да си кажа честно, не се и надявах да спечеля събитието, просто исках да видя как се справям срещу големите играчи.

Внимавай какво си пожелаваш!

Ако изживяването, което исках, беше да играя срещу най-добрите, при всички положения получих повече, отколкото исках през този ден. През първите два часа на турнира бях на една маса с Erik Sedel, Men "The Master" Nguyen, Humberto Brenes, Johnny Chan, Dan Harrington, Dan Heimiller, Steve Rydel и още едно момче. Както казах преди малко, внимавай какво си пожелаваш!

Е, беше доста късно да оплаквам лошия си късмет. Трябваше да дам най-доброто от себе си и да науча уроците, които трябва.

Загубих няколко малки пота с течение на играта, но общо взето успявах да се задържа с добър стак. Имах $2,700, когато се случи следващата ръка:

Потът беше рейзнат преди мен и аз просто платих с АК. Бях на бутона, а рейзът беше само $200. По някаква причина ме беше страх да рирейзна, затова само платих с надеждата, че ще ударя нещо на флопа. Men "The Master" Nguyen също доплати от големия блайнд.

Флопът дойте А-А-2 от различни бои. Всички играчи преди мен чекнаха и аз заложих около половината пот. Очаквах всички да ме поставят на асо и да фолднат, но и това ме устройваше.

Тогава, за моя изненада, Men ме рирейзна с размера на пота, което ме вкарваше ол-ин.

"Дали има А-2? Или пък А-К? Не знаех какво точно има, но знаех, че не ме блъфира. "Това е то!" - помислих си аз и платих. Men обърна А-Q и моите А-К издържаха. Йее :)

По-късно Men ми каза, че съм го трапнал с това, че не съм рирейзнал префлоп. "Трапнал съм го? Аз? Как пък се случи това?" Men ми отговори, че му е било много трудно да ме постави на A-K, след като не съм рирейзнал преди флопа. По-скоро си е представял, че съм на А-Т или А-J.

И така, успях да се удвоя, а самочувствието ми се вдигна до небесата, когато и Men поиска да си купи 5% от мен в турнира. "Уау, сигурно си мисли, че имам шанс, значи може и да имам!"

Преди да седна отново на масата, реших, че няма да блъфирам тези играчи, тъй като ще ме прочетат много лесно. Но тъй като бях млад и зелен, не можах да се сдържа. Следващата ръка не беше голям пот, но беше от изключително значение за мен.

Джони Чен рейзна блайнда ми до $150 и аз платих допълнителните $100 с 6-7. Флопът дойде J-9-8, две от тях спатии. Уоу, бях флопнал флъш дроу и отворен стрейт дроу, въпреки че не ми се искаше много да виждам и 10 на борда.

Чекнах бързо, а същото направи и Джони. След като го бях гледал как чекна нът стрейт три улици подред на финала на WSOP срещу Erik Seidel (бележка от Igrach.com: ако сте гледали филма "Rounders" с Мат Деймън, ще разберете какво се има предвид), не бях много сигурен дали това означава, че има слаба ръка.

На търна дойде още едно вале. "Трябва да заложа и да блъфирам тази ръка." - помислих си аз. Тогава тънкото гласче на страха ми прошепна: "Не, недей! Не помниш ли, че си обеща да не блъфираш! Те ще те прочетат като отворена книга!" "Ок,ок" - чек. Джони заложи $300, почти колкото беше пота. Гласът на страха се обади отново и каза: "Хвърляй си картите, може да си дроуинг дед". "Ааа, млъквай!" "Рейз до $800", обявих аз.

Облегнах си главата на ръката и започнах да гледам в празното пространство. Разбира се, гласчето на страха се обади от главата ми: "Ти, идиот такъв, виж какво направи, сега ще ни рирейзне!"

Е, беше прекалено късно, стореното - сторено. Ако ме рейзнеше, трябваше просто да фолдна. Точно докато си мислех затова, Джони фолдна. Гласчето се обади пак: "Е, браво, страхотна игра, приятел! Само така! Знаех си, че няма да плати!" "Абе, я се разкарай, малко гадно гласче, от тук нататък съм сам!"

След тази ръка ми дойде още известна доза увереност и си помислих, че не съм чак толкова прозрачен. Може би наистина играех добре. Разбира се, малкото гласче не си замина завинаги, както ще видите и в следващата ръка.

Всички фолднаха до мен и аз рейзнах с JJ от бутона, като големия блайнд беше Erik Seidel. Той плати.

След като бях гледал същото клипче от WSOP, знаех, че той е изключителен играч и е способен на огромни блъфове. Флопът дойде Q-7-2 рейнбоу и Ерик чекна. "Ей, това е доста добър флоп и ще заложа." - помислих си аз. Точно когато посегнах към чиповете си, малкото гласче се обади: "Ти, какво? Луд ли си? Може да има дама и да иска да те чек-рейзне. Или още по-лошо, да знае, че нямаш дама и да те блъфира." Отново, повлиян от това малко дяволче, аз чекнах.

Търнът донесе 4. Ерик заложи $325 (пота). "Хвърли си ръката, Даниел, хвърли я!" - каза отново страхът. "Гледай си работата, страх, аз плащам!".

Ривърът отново беше ниска карта - 8. Ерик заложи отново, около $675. Е, не съм стигнал дотук в ръката, за да се откажа, пък и залозите му ми приличаха на опит да ме изгони от ръката. Затова платих и тук. Ерик показа А-J и аз спечелих отново с чифт валета.

И така, преживях първите си битки с Men "The Master" Nguyen, Johnny Chan и Eric Seidel, а успях да натрупам и доста добър стак.

Очаквайте скоро и част 3 от блога на Даниел Негреану!