Няколко часа след започването на турнира забелязах, че моят приятел Роб Гинграс също участваше и беше издържал до този момент. Стана ми по-комфортно, след като разбрах, че някой, когото познавам, все още е в борбата.

До почивката за вечеря всичко изглеждаше доста добре и за двама ни. Малко след това, Майк Секстън отпадна на бъбъла, когато неговите покет аса бяха кракнати на ривъра от чифт шестици. Съжалявам, че ти напомням, Майк!

И така, аз бях в парите. Голяма част от големите имена в покера вече бяха отпаднали. Все още играеха Berry Johnston, Dan Heimiller, Crocodile Bill и Luis Santoni, но никое друго познато име.

Малко преди да се разделят масите, аз бях преместен на маса с Крис (Jesus) Ferguson и едно доста мълчаливо хлапе - Allen Cunningham.

По времето, когато разделихме масите, Роб беше отпаднал, както и бъдещият ми приятел Allen Cunningham. На моята маса беше Dan Heimiller. Дан беше от мое дясно на първата маса, на която се паднах и не пропускаше да ми рейзне блайнда, без значение какво имаше. Предполагам, беше забелязал колко тайт играя и беше решил постоянно да ме краде.

И така, останахме две маси, но нещата започнаха да се влошават. Дан този път ми беше от лявата страна и всеки път, когато аз рейзнех, той ме рирейзваше. Аз естествено фолдвах и доста бързо останах шортстак, след като цял ден бях с доста добър стак. Тогава се случи следната ръка:

От късна позиция ми влязоха 99 при останали 12 човека в турнира. Аз рейзнах и какво обикновено, Дан ме рирейзна от бутона толкова, колкото да ме комитне и после да трябва да вляза all in.

Трябваше да взема доста трудно решение... много исках да отида на финалната маса, но пък самото ми стигане дотук беше истинско чудо. Никога не съм очаквал това да се случи, така че оттук нататък всичко беше като на фрийрол за мен. До този момент не говорех много, но не знам защо казах: "Знам, че те бия, Дан. Сигурен съм, че имам най-добрата ръка!" И това дойде преди да му платя, дори още не знаех, че изобщо ще платя.

Предната ръка Дан имаше АА и изхвърли играч от турнира. Не че има голямо значение, но по някаква тъпа моя логика си казах, че няма как пак да има голям чифт. В крайна сметка си мисля, че решението ми да платя беше до голяма степен повлияно от това, че Дан постоянно ме рирейзваше. Не може да има АА всеки път, нали? Е, предстоеше да видя, защото платих.

Флопът дойде K-8-2. Дан обърна ръката си и показа АК. Много лошо... Търнът донесе 4, а ривърът Т. "Ооо, толкова близо!" - помислих си аз, защото десетката ми заприлича на 9. "Е, добре!" Направих няколко крачки към вратата, когато реших да се върна и да погледна отново борда.

Чудото се случи! K се беше превърнал в К и аз правех флъш. Не само, че оцелях като по чудо, но и се удвоих.

Когато стигнахме до финалната маса на другия ден, аз бях втори по чипове със $73,500. Следващият ми проблем обаче беше как да заспя. Или пък вече бях заспал и сънувах всичко това?

Ето как изглеждаше финалната маса на $2,000 пот лимит Холд'ем турнира:

Място No. 1: Lee Markholt, $15,000; Tacoma, Washington

Място No. 2: Pouya Pouyamajd, $37,000; Neu-Isenburg, Germany

Място No. 3: John Morgan, $43,000; Wolverhampton, England

Място No. 4: Chris “Jesus” Ferguson, $67,500; Pacific Palisades, California

Място No. 5: Dolph Arnold, $69,000; Houston, Texas

Място No. 6: Dan Heimiller, $27,000; Las Vegas, Nevada

Място No. 7: Daniel Negreanu, $73,500; Toronto, Canada

Място No. 8: Myron Rosenbaum, $37,500; Philadelphia, Pennsylvania

Място No. 9: Dominic Bourke, $88,500; London, England

И така, както сами може да видите, бях на второ място по чипове на финалната маса след Dominic Bourke. Знаех много малко за него, но приятелят ми Роб Гинграс беше играл доста с него и ми каза, че Доминик е "tricky" играч и много корав.

Имах позиция спрямо Dan Heimiller, като знаех и какво да очаквам от него, но това нямаше голямо значение, тъй като той отпадна много бързо, след като неговите 55 не можаха да кракнат АА.

Някак нещата не ми се получаваха, както исках в началото на турнира. Играех много малко ръце, а всеки път щом влезех, бивах рирейзнат и не можех да платя.

След като стака ми беше намалял до само $23,000 от първоначалните $75,000, получих КК на бутона. Рейзнах на $5,000, а агресивният чиплидер - Доминик, ме вкара all in от големия блайнд. За мое щастие, поповете ми издържаха.

Малко след това, Lee Markholt влезе all in и аз му платих отново със същите КК. Флопнах сет и отстраних Lee.

Въпреки че победих Dominic с моите КК, той беше играчът, от когото се страхувах най-много. Той играеше страхотно - агресивно, но не като маниак. Всяко нещо, което правеше, изглеждаше смислено и другите играчи имахме страшно много проблеми, опитвайки се да го поставим на ръка.

Отне поне четири часа, докато стигнахме до финалните трима. Аз бях вече чиплидерът, Dominic беше малко зад мен, а Myron Rosenbaum - шортстак. Myron влезе all in, а двамата с Dominic платихме и чекнахме ръката до края. Благодарение на това, аз направих стрейт, а Myron изпусна своя дроу.

След тази ръка, аз бях на хедс ъпа на WSOP... Как по дяволите се случи това? Ден по рано се молех да направя флъш, когато бях all in за последните си $100, а сега получавах минимум $87,000. Дотогава не бях виждал толкова много пари на едно място през живота си. Цялото това изживяване ме побъркваше. Оттук нататък нямаше никакво значение, дали щях да победя или да загубя! Аз вече се чувствах като победител!!

През целия този ден ме подкрепяха Дженифър Харман, Грег Папас и Дейвид Федер. Със сигурност знаете кои са Джен и Грег, ако сте чели предишните ми блогове, а с Дейвид се бях срещнал по-рано тази година в LA. Той е страхотен играч и прекрасен човек.

Много оценявах помощта и моралната им подкрепа през този много важен за мен ден, тъй като никого не познавах във Вегас. Познавах Дженифър, защото ми взе доста пари малко по-рано през годината в Рио. След това обаче станахме много добри приятели... Предполагам, че просто ме е съжалила. Шегувам се, разбира се. Тя е прекрасен човек и научих страшно много от нея, докато я наблюдавах на масата.

Грег Папас? Той може би е един от малкото приятели, които срещнах през тази година, които не ми искаха пари на заем!

Както и да, да се върнем към екшъна. Бях останал хедс ъп с единствения играч, за когото се молех да отпадне всяка ръка, в която играеше. Не го харесвах, a пък и играеше страхотен покер!
Когато стигнахме до хедс ъпа, аз бях с $293,000 чипа, а той със $165,000. Бавно, но сигурно Доминик намаляваше преднината ми. Крадеше много потове и се хвърляше винаги, когато имах силна ръка. Нещата не изглеждаха никак добре за мен и малкият глас на страха се обади отново: "Не можеш да го победиш този, Даниел, той знае какво имаш във всеки един момент. Влизай all in, да се свършва и да не се излагаме повече!" Този стряскащ глас не ми беше помогнал и за миг в този турнир, затова реших да не го слушам и сега. Доминик рейзваше, аз плащах, той залагаше и аз фолдвах.

Накрая, когато почти се бяхме изравнили по стакове, той рейзна на $12,000 от бутона. Имах А-Q и не смятах винаги да се фолдвам на рейзовете му, затова рирейзнах с още $36,000. Той плати.

Флопът дойде перфектен за мен: Q-J-3. Имах чифт дами и реших да прибера пота още тук. Заложих пота - $108,000. Доминик влезе all in и каза: "Ок, Дани, да играем." Мисля, че точно това бяха думите му... смътно ми е вече, но беше нещо от този сорт.

All in-ът му беше само $47,000 над моя рейз. Към този момент си помислих, че съм бит, но какво можех да направя? Трябваше да платя... Да фолдна ли? Оставах само с $47,000 и му давах инициативата!

И така, реших да платя и да видя какво има. Доминик ми показа J-T за чифт валета и флъш дроу. Уоу, имах най-добрата ръка все още, но той имаше тонове аутове срещу моите дами. По-късно разбрах, че всъщност съм нямал най-добрата ръка.... Процентите са били малко в полза на Доминик. Нещо от сорта на 50.72 в негова полза или 1.03 към 1.

Общо взето си беше коинфлип ситуация и ако спечелех, прибирах $170,000 и гривна от WSOP от първия си опит, а ако загубех - $87,000 и най-накрая щях да мога да играя $20/$40 с нормален банкрол. И двата случая бяха перфектни за мен и дори много повече, отколкото някога си бях представял.

По начина, по който Доминик играеше и факта, че това е първият път, в който играя пот лимит Холд'ем, само с късмет можех да спечеля.

Търнът дойде 5. Тълпата около нас изкрещя, може би защото не бяха сигурни, дали е пика или спатия. На ривърът се падна още една черна карта - 6, но дали беше пика или спатия, не можех да видя от мястото, на което бях застанал. Когато погледнах към приятелите ми, които бяха вдигнали ръцете си във въздуха, разбрах, че е отново пика и аз печелех.

В този момент паднах на крака и почти припаднах. Толкова бях развълнуван! Беше такъв страхотен момент, че ми е трудно да го опиша.

Веднага получих обаждане от Тод Брънсън, който ме поздрави за невероятния успех. Благодарих му за помощта, която ми оказа предния ден и без която нямаше изобщо да съм тук. Ако не беше той, сигурно пак щях да съм в някоя $20/$40 Омаха игра, осъзнавайки, че 6-7-8-9 не е чак толкова страхотна ръка, след като бях фалирал още веднъж.

Не спечелих повече турнири от WSOP през тази година, но получих възможността да играя в основното събитие, което беше още едно страхотно изживяване. Успях да вляза във втория ден, но отпаднах.

Оттогава не съм пропускал мейн ивента на WSOP, а и не смятам да го правя. Въпреки това, най-доброто ми класиране досега е едно 11-то място. Това е разочароващо за мен, тъй като след първия ден чувствах, че ще спечеля турнира!

"Писането на този блог ми донесе много прекрасни спомени и съм много щастлив, че успях да ги споделя с вас. Благодаря ви за вниманието!" - Даниел Негреану.

Източник: Card Player