Последна актуализация: 13 Януари 2009 г.
Както и сами сте се досетили от досегашните две статии, в тази колона няма да ви уча как да играете А-Q от ранна позиция. Не че съм против да направя стратегическа колона, но вече има толкова много качествена информация в Card Player, че ми се струва ненужно и аз да тъпча на същото място. Така че се запитах с какво мога аз да допринеса на списанието? Какво мога да напиша, което не е било писано вече? И реших да се фокусирам в друга насока - как да се опитате да водите балансиран и здравословен начин на живот и същевременно да си изкарвате хляба с покер. Звучи доста просто, но е точно както в холдема. Изглежда доста проста игра, и всъщност е - но усъвършенстването й е съвсем друга история.
Много малко хора (ако въобще има такива) могат да претендират, че всеки ден играят еднакво концентрирани. Всеки има своите периоди в живота, когато поради една или друга причина, не може да се концентрира. Аз не съм изключение. Като поостарях, тези дни станаха рядкост, но все още ме спохождат, когато работя прекалено много.
Ако си спомняте от предишната ми статия, като тийнейджър играех по 40 часа на седмица (8 часа на ден, 5 дни в седмицата). Като млад и относително неопитен имах своите битки с търпението. Да играя тайт ми беше толкова скучно! И все пак знаех, че ако искам да печеля, трябва да съм сдържан! И аз бях... през повечето време.
На всеки 4 до 6 седмици обаче си обявявах т.н. "party" ден. Това беше страшно забавно. За осем-часовата сесия този ден гонех вятъра и рейзвах с всеки две карти, които бяха относително добри. Очевидно е, че това не беше толкова умно, но облагите, които ми носеше този "party" ден си струваха. Тези дни ме научиха на много за имиджа на масата и контролирането на играта. Като маниака в играта, доста често карах хората да стигнат до състояние да си говорят сами и изведнъж да ми плащат
три-бетовете с J-3!
Сега, вярно че бях пълен маниак префлоп, но това, което другите не осъзнаваха е, че вземах правилни решения след флопа! Много рядко - ако изобщо го правех - блъфирах след флопа, защото не исках да ми платят. Но все пак, ми плащаха всеки път като направех дами и петици, деветки и четворки, или каквато и да е добра ръка. "Party" денят оставяше в съзнанието на съперниците ми през следващия месец, докато аз си играех "А играта". Опонентите ми винаги помнеха, колко лошо бях играл този ден и все още играеха срещу мен сякаш съм маниак.
Но истинската полза от този ден беше облекчението на стреса. Беше много хубаво само да се позабавлявам! Също така се оказа, че статистиката ми от тези дни беше положителна. Карах опонентите ми да играят по-зле отколкото аз, като през това време и се забавлявах.
Сега, не ви препоръчвам да си спретнете собствена версия на "party"-ден. За вас ще бъде много по-добре, ако просто си вземете почивка. Да играеш така е много по-трудно и сте изправени пред много повече и по-трудни решения, отколкото е нормално, което може да доведе и до много грешки. Това е като нож с две остриета. За играч с истински талант може да е като "богоявление", докато за други може да е доста обезкуражаващо!
Аз лично дължа много благодарности на моя "party" ден. Играейки толкова много ръце агресивно, ме принуди да подобря способността си да
рийдвам ръце, за да бъда на печалба. Всъщност, този ден ми помогна и да си изградя pot-limit и no-limit стратегиите за турнири и живи игри.
Ако като тинейджър бях робот, въобще нямаше да имам нужда от това разпускане. Просто щях да си играя "А" играта всеки ден и щях да си печеля парите по старомодния начин - но аз съм човек! "Party" деня изкарваше всичкия
тилт от мен. Изпусках всичката пара, която бях насъбрал, и следващия ден отивах с чисто съзнание, бавно събирайки напрежение за следващия такъв ден.
Да си призная, сега имам ново място за освобождаване от стреса - супер-сателитите! Не играя craps или blackjack, а супер-сателити. Понякога, когато ме изхвърлят злощастно от някой турнир, вземам пачка от $100-доларови банкноти и започвам да играя лудо, влизам на сляпо, плащам с 7-2, с всичко. Rebuy-вам средно между 10 и 15 пъти, в зависимост колко време ми отнеме да изляза с голям стак. Ако играеш всяка ръка, това рано или късно ще стане! След като свърши rebuy периода разбира се, се връщах към опитите да спечеля турнира!
"Party" денят беше много забавно нещо тогава. В игрите, които играя сега, това едва ли ще е толкова ефективно. Всъщност, най-много да се разоря. За жалост "party" денят, както си го знаех преди, е част от миналото. Но сега, благодарение на супер-сателитите, той се възроди в нова форма.
Източник: Card Player, 2001г.
===
===
Споделете страницата
Тагове:
Daniel Negreanu