След победата във WSOP’98 получих огромна увереност в способностите си. Това чувство се засили още повече и след като спечелих четири поредни турнира от Л.А. до Вегас. Рънвах добре, играех добре и бях изключително уверен, че съм на правия път. Изглеждаше, че всичко, което правех, проработваше и предположих, че мога да науча хората да правят също като мен.

По това време много мои приятели идваха при мен за покер съвет. Редовният ми отговор беше – рейз, рирейз, чек-рейз или заложи. Както виждате, научих нещо полезно от всичките успехи, които имах в турнирите. Агресивността при мен беше ключът към успеха! Трябваше да пушвам отново и отново, за да бъда максимално ефективен. Трябваше да изхвърля предпазливостта и да дам всичко от себе си, за да стигна на финалната права.

Колкото и да знаех по това време, „перфектната ми стратегия” не беше чак толкова перфектна. Не ме разбирайте погрешно, бях прав, че агресивността е важна част от покера, но не видях, че има и други алтернативи, които също бяха толкова ефективни. В резултат на това не давах на приятелите ми най-добрите съвети, които можех.

Имах една приятелка, която може да съм насочил в грешка посока с моите съвети... Името ѝ е Evelyn Ng и я срещнах в Торонто, когато бях на 17, горе долу по същото време, когато започнах да играя покер.

Както и да е, Евелин имаше проблем с нагаждането към играта в Лас Вегас. Тя беше играла в Торонто с години и то много успешно. Разбира се игрите в Торонто бяха много по-леки от тези във Вегас, затова не е учудващо, че и беше нужно време, за да се адаптира. Тя имаше всички необходими качества, за да победи игрите във Вегас, но за нейно нещастие имаше много лош учител – мен!

Покерът е интересна игра, в която правилните решения за мен, може да не са правилни за вас! Защо ли? Има много причини затова, но най-важната е имиджа на масата.

Останалите играчи виждаха в мен млад и луд играч, който се прави на звезда. В противниците си усещах страх… „Не блъфирай това хлапе, лудо е!” или „Ааа, не, аз с тоя маниак не се забърквам!” В крайна сметка, в следствие на агресията ми, много от играчите се объркваха и играеха неправилно срещу мен! Можех ли да спечеля от този имидж? Да! Ами, ако бях красива азиатка с фигура на модел? Щяха ли да са ефективни същите неща? Може би! Но нямаше ли и по-добър начин да се спечели от този имидж?

Е, така и не съм имал възможността да играя покер като красива жена, но беше видно, че това, което работеше при мен, нямаше същия ефект и при нея.
Чак по-късно ми светна, че тя може да има по-голям успех, като използва своя собствен имидж. Можеше да и се размине с някой навременен блъф тук и там, както и да си спечели някоя безплатна карта само срещу усмивка :) И в двата случая информацията, която ѝ давах, не беше правилна, просто защото не подчертавах силните и страни.

Разбира се, имаше и други причини тя да няма такъв успех, какъвто аз. Евелин по принцип играеше по-консервативен покер, а аз я съветвах точно обратното – да се забърква в повече маргинални ситуации. Това е доста трудна промяна за всеки играч, но аз по-късно научих, че при нея не беше нужна, за да успее да победи във Вегас.

За щастие Евелин успя сама да се изгради като играч, намери сама своите път и стил на игра, които и подхождаха.

Въпреки че бях пълен провал като покер учител, аз самият научих много от това преживяване. Научих, че когато става дума до обучаване на покер, може да преподадете основите. Може да научите някого на дисциплина, дори на концентрация.

Нещата, които не може да преподадете са инстинкт и креативност. Това са качества, които или ги имаш, или не. Не може да научите някого и на имидж на масата! Това, което може да направите обаче, е да помогнете на тези хора със съвети, как да се възползват от своя имидж. Евелин за мен беше единичен и уникален случай, защото тя не искаше да участва във всяка ръка, за разлика от всички други. Тя предпочиташе да си изчака изгодната ситуация, в която да удари, с което да намали и вариацията си.

Това предполагам зависи и от природата на човека. Ако сте агресивни по природа, ще предпочетете да играете покер по този начин! Ако пък сте по-пасивни, то правилният начин за вас е малко по-спокойният. Без значение кой от двата вида покер играете, това може да е печелившо за вас. Очевидно е, че аз спадам към по-агресивната категория, но има много печеливши играчи, които играят по-спокойно - Kathy Liebert и T.J. Cloutier.

Запомнете всичко това за следващия път, когато давате покер съвет на приятелите си. Не им казвайте какво бихте направили вие, а вземете под внимание колко различна може да е ситуацията, ако играят те.

Като давате покер съвет, по-добре кажете нещо, което е по-издържано от фундаментална гледна точка и което може да проработи, независимо от имиджа на масата на човек. Хората ме питат постоянно за Nl Hold’em съвети, но съм сигурен, че ако им кажа, какво аз бих направил в ситуацията, повечето хора ще ме гледат втрещено. Затова аз избягвам такива ситуации и като ме попитат за съвет, просто споменавам каква е „правилната” игра според мен, а не моята реакция в тази ситуация!

Източник: Card Player