В последния си блог ви споменах за играча, който ми направи най-голямо впечатление в ранните ми опити на турнирната сцена - Роб Гинграс. Но... Кой всъщност е той? Според мен, Роб е може би най-добрият от неизвестните турнирни играчи. Опита си късмета на WSOP '98 и влезе в парите на четири турнира. Роб дори стигна финалната маса на стъд турнира като чип лидер и завърши четвърти.

Запознах се с него в Торонто, когато бях на 17 в частния клуб "Check N' Raise". Там идваше често и Howard Goldfarb (завърши втори на WSOP '95 след Дан Харингтон). Роб беше от Отава, но често изминаваше три часовия път до Торонто, за да участва в седмичния турнир. Дори, ако не ме лъже паметта, го спечели три седмици подред.

За жалост Роб много обичаше спорта и точно както много велики покер играчи, той трябваше да играе до предела на възможностите си на покер масата, само и само да подхранва истинската си страст - спортните залагания. Беше без пукната пара през повечето време, но всички знаехме, че това няма да е за дълго, защото играеше покер прекалено добре.

Когато го видях на WSOP '98 си помислих: "Колко депресиращо. Роб е в края на 30-те си години и е спечелил толкова много пари от покер, а няма нищо! Ако бях на негово място, сигурно щях да съм депресиран през цялото време." Но не и Роб! Той просто обичаше живота. Държеше се по един и същи начин, независимо дали имаше $100 хиляди или няколко долара в джоба. На него не му пукаше особено, дали ще спи в легло или в градината на Caesar's Palace (колкото и красива да бе тя). И досега се чудя, как може някой да преживява толкова много финансови суингове и въпреки това да е щастлив?

Колкото до мен... и аз не се справях особено добре по това време, въпреки че все още имах някой друг спестен долар. Заминах за Вегас с $3,000, а Роб с $1,586.57. Мен ме беше страх да си рискувам банкрола, а Роб седна още на следващия ден в $1,560 турнир, което го оставяше с $26,57 ако не влезеше в парите. Но това не го трогна дори за секунда. За негово щастие, Роб познаваше доста хора и след като не влезе в парите на горния турнир, успя да вземе малко пари назаем, за да играе сателитите.

Аз все още не разбирах, как го прави. Винаги беше в добро настроение и щастлив. Дори когато оставаше без пари, той пръв се присмиваше сам на себе си. Живееше си живота, както му харесваше. В крайна сметка, кой бях аз, че да му казвам, че има нужда от по-добър мениджмънт на парите. На него не му пукаше особено за материалните неща... Обичаше добрата храна, хубавото вино, да се забавлява и да играе покер...

Сигурно вече се питате каква е тази история за щастливия комарджия?

Това е живота на някой, погледнат през неговите собствени очи. Само защото вие или аз мислим, че е срамота, че Роб е постоянно разорен, е без никакво значение. Той беше щастлив с живота си на пътуващ комарджия, а това е много повече, отколкото повечето хора с нормален работен ден могат някога да си представят.

Това, което всъщност ме изумява, е как хората заплюват другите по една или друга причина. "Може да играе покер. И какво от това? Така или иначе ще свърши разорен!" Така и не разбрах, как може хората да измерват покер таланта на другите по размера на банкрола. Не така стават нещата! По мое мнение хората, които нямат какво друго да правят, освен да се присмиват на другите, трябва да се погледнат хубаво в огледалото и да се запитат, дали наистина са щастливи и горди с живота си, защото точно хората, на които така старателно и неуморно се подиграват, са в пъти по-щастливи и доволни от живота си от тях.

Живота е много повече от това, да имаш пари. Не ме разбирайте погрешно, не ви съветвам да отидете и да си проиграете всичките пари на едноръкия бандит или на рулетка, за да бъдете щастливи. Наслаждавайте се на живота си и на това, с което се занимавате, защото иначе едва ли някога ще бъдете истински щастливи.

Източник: Card Player