Забележка: Статията е публикувана в януарския брой на списание "Bluff magazine" за 2007 г. и по тази причина не приемайте всичко за актуално. Успехът на двамата към настоящия момент е много по-голям.

От автора: Ако сте като мен - някой, който става рано сутрин и отива на работа, за да може да си плати сметките и някой, който се бори с трудностите на живота всеки ден - тогава четенето на този разказ може да причини у вас чувство на яд, завист и възмущение. Следващите редове не се препоръчват на хора с високо кръвно налягане или сърдечни проблеми!

Искам да ви представя две суперзвезди в покера - Дейвид Бенфийлд и Том Дуан. Ако не сте от хората, които следят какво се случва покрай големите имена в онлайн покера, се съмнявам да сте запознати с който и да е от двамата. Но Дейвид и Том, познати в покер средите като "Raptor" и "durrr", са преживели такъв успех в покера, за какъвто всички ние можем само да си мечтаем.

Дейвид е на 20, а Том - на 19. Те скоро ме поканиха да остана в дома им в Тексас за няколко дни, за да видя "нормалния" начин на живот на суперзвездите в онлайн покера. Наистина си нямах и най-малка представа какво да очаквам от тези младежи...

Пристигнах в Далас около 1 следобед и трябваше да си взема такси до къщата им, защото е все още нощ за онлайн покер играчите. След като таксито спря на адреса, излязох и огледах къщата. Беше скромна, но спретната. Нямаше как да не забележа, че се намираше в един от най-добрите квартали на града. Представям си, ако се разходя по улицата и кажа на някой, че собствениците на къщата нямат още 21 години, как хората ще ме помислят за надрусан.

Дейвид и Том бяха отишли да обядват и единствените хора в къщата бяха електротехниците, които инсталираха нов плазмен телевизор в компютърната зала. Домакините ми накрая се появиха с китайско и седнахме на бара в хола да хапнем.

След обяда се почувствах напълно готов за всичко, което ми предстоеше да видя през този дълъг ден. Първото нещо беше дълга сесия на "Fight Night Round 3" на една от многото XBOX 360 конзоли, които бяха в къщата. Единствената дума, която ми дойде на ума, за да опиша игралната им зала, беше - "уау"!

Два 73" широкоекранни телевизора бяха поставени един до друг на стената (защо да имаш един, като може да си сложиш два?), което означава, че можеш да гледаш филм с почти автентичен човешки размер на единия, докато играеш видео игри или покер на другия. В игралната зала имаше и огромното канапе, което спокойно можеше да събере и 15 души и в което бяха вградени тонколони, разпространяващи звука до всяко ъгълче на стаята. Споменах ли вече за няколкото XBOX-а? Защо да се задоволиш с един, като можеш да имаш шест?

След като ги победих на всичките игри, които предложиха (ха!), Том реши да поиграе с електротехниците, които все още бяха в къщата. След като им даде по $100, само защото бяха готини, той измисли още някаква игра. Взе три химикала, като всеки от техниците трябваше да изтегли един и този, който уцели химикала с капачката, печели голямата награда. Първите двама изтеглиха и не уцелиха и бяха изненадващо разочаровани, въпреки че получиха по $100. След като третият изтегли химикалката с капачката, Том отиде до другата стая и донесе бутилка Johnie Walker Blue Label (нещо, което младежите също имаха в повече) и я даде на печелившия. Човекът изрази благодарността си, но недоумението можеше да се прочете в очите му. Усещам, че това нямаше да е последния път, в който хората ще остават изненадани от парите и щедростта на тези двама младежи.

След като техниците си заминаха, Том ме попита дали искам да го погледам в една кратка сесия. Това за него означаваше отварянето на 6 маси, като най-малките блиндове бяха $100/$200. През следващите 45 мин. станах свидетел как Том спечели близо $200,000. Никога преди не бях виждал такова нещо и мисля, че няма да видя отново. Разбира се, Том ми каза, че това не се случва всеки път и спокойно той е можело да загуби толкова за същото време. Нещо в държанието му обаче ми подсказа, че загубите са далеч по-малко от печалбите му

След като изкарахме един доста дълъг ден, изпълнен с видео игри, синьо Джони и покер, решихме да оставим интервюто за следващия ден и отидохме на боулинг. Запознах се с Марио, техен приятел и също покер играч, подвизаващ се под ника "Pwnasaurus". Марио беше наистина приятно момче и знаеше за Sit Go турнирите повече от всеки друг, с когото бях разговарял. След като пристигнахме в боулинг залата, Дейвид каза на човека там, че искаме две ленти само за нас, за колкото игри пожелаем, като извади няколко стотачки, с които да плати на удивения човечец.

Аз отидох на бара да взема нещо за пиене - това беше единственото, за което ми позволиха да платя през този престой. А и бях единствения от компанията, който имаше години да поръча алкохол. И тримата бяха много по-добри от мен на боулинг, но след няколко игри започнах да се чувствам по-сигурен. Най-интересното обаче беше да слушам страничните залози на Том и Дейвид. Който стигнеше до 200 точки в една игра получаваше от другия определена сума (говорим за хиляди), а сумата беше огромна, ако някой стигнеше 300 точки. Това не беше само забавление за една вечер, а всеки път, когато играеха.

След като се прибрахме в къщата, Том и Дейвид отидоха право в компютърната зала да играят покер. Тъй като аз бях пътувал много през деня и бях доста уморен, си легнах да спя.

Събудих се доста преди тях, затова свърших малко работа на лаптопа на Дейвид и чаках да се появи някой от тях. Минаха часове, преди някой от тях да слезе... Като им казах какво мисля да свършим през деня, Дейвид ми отговори с образното "бля", с което ми стана ясно, че ще ми е доста трудно да мотивирам тези момчета да свършим нещо.

По-голямата част от следобеда и вечерта минаха, докато ги гледах да играят покер, така че успях и да погледам играта на Дейвид (Bebop86 в повечето сайтове). Той играе на значително по-ниски лимити от Том, а и стила му е доста различен. Гледах, докато Дейвид агонизираше дали да играе въобще, защото не е в настроение и затова ще играе само на няколко маси. С течение на времето тези няколко маси станаха около 10, разпределени на два екрана. Играеше смесица от $1,000 Sit & Go и $10/ $20 NL Холдем.

Дейвид е много фокусиран, докато играе. Мишката му прехвърча по екрана, кликайки бързо, независимо дали блъфира или не. Не говори и не чува нищо, докато играе, затова и аз просто спрях да говоря. Само от време на време поглеждах как се справя. Понякога само извикваше силно или риташе стола си, след което следваше дълго мълчание и отваряне на още маси. Когато след няколко часа Дейвид реши да приключи със сесията, ми каза, че е направил $40,000. Това беше изумително предвид държането му по време на сесията и лимитите, които играеше. Той е може би най-всестранно развития играч, с когото някога съм се срещал. Той е доста уважаван играч, независимо дали става дума за кеш игри, мулти турнири или Sit & Go , като е и един от малкото, които са много печеливши и на трите фронта.

Дейвид е израснал, както повечето американски деца: с бейзбол и видео игри. Прекарал е много време с приятели и в гонене на момичета. Всъщност покер кариерата му започва на 16-годишна възраст, когато с приятели са играли $20 турнири, а по-късно $1 / $2 кеш в частен клуб в Тексас. Ето какво каза той: "Отначало изобщо не беше сериозно, но знаех, че съм много добър. Започнах да печеля почти веднага и усвоявах нещата доста по-бързо от другите!"

Чак в колежа Дейвид осъзнава, че може да направи покера основно занимание и професия. Изкарва един семестър в колеж в TCU, през който повечето време е онлайн или в частен клуб, играейки покер. Започнал е да си гради банкрола от Sit & Go турнири и много бързо се е изкачвал по лимитите, с което си завоювал слава на топ играч. Изнесъл се на квартира с приятели, които също вземали покера много насериозно и прекарвали ден и нощ в обсъждане на ръце и учене на играта.

Той описва начина си на живот по това време по следния начин: „Препълнен апартамент, в който живях с още 3 момчета и по цял ден не правехме нищо друго освен да играем покер. Беше адски безпорядък.” (Трудно ми беше да повярвам, тъй като къщата на Том и Дейвид е изключително чиста, но това може би се дължи на факта, че са си наели асистентка, която върши всичко, което 20-годишните младежи не искат. Работата ѝ е тежка, но както можете да си представите, доста добре заплатена).

Дейвид не бил щастлив с това положение и решил да се върне в училище с идеята да води "нормален" колежански живот. За няколко месеца обаче банкрола му се стопил и той осъзнал, че трябва да започне да играе отново покер, за да поддържа нивото си на живот. Имал останали $450 и решил да влезе в четири $100 сит § го турнира. Спечелил 3 от тях, а на четвъртия завършил втори. Така започнала приказката му... В следващите няколко дни той превърнал първоначалните $450 в над $20,000. Отново напуснал училище и оттогава не е поглеждал назад.

Като попитах Дейвид за реакцията на родителите му, след като са разбрали, че е напуснал училище, за да играе покер, той ми отговори искрено: "Ясно е, че бяха много скептични. И двамата са успешни в кариерите си и работят усилено. Знам, че искаха да завърша училище и по някакъв начин да последвам техния път. Мислих много как да ги накарам да повярват, че наистина съм добър в това, което правя и реших да им покажа извадка от печалбите и загубите си. Тогава те разбраха, че наистина съм много добър и съм напълно сериозен в желанието си да направя кариера в покера, независимо дали ще ме подкрепят."

Дейвид решил да остане миналото лято в къща във Вегас за световното, въпреки че все още нямал години, за да играе. Изкарал сезона в къща, която станала известна с лудите купони, които младежите вдигали през цялото лято. Там е и първата среща между Том и Дейвид. Те започнали да обмислят идеята да заживеят заедно и в края на същото лято купили къщата в Тексас и се нанесли. Том все още си пази местенце в Бостън, в което живее през половината време.

Том Дуан може да послужи за пример за хипер агресивен, млад онлайн играч. Винаги е играл кеш и се изкачвал по лимитите със зашеметяваща скорост. Ако попитате някой от играчите на най-високите лимити във Full Tilt Poker, те ще ви опишат Том като един от топ играчите и като човек, който не го е страх да се изправи срещу когото и да е. Може да следите играта му на масите с най-високи залози във Full Tilt Poker под псевдонима "durrr". Няма да е лъжа, ако кажем, че всички се страхуват от него.

Като седнах да говоря с Том, го попитах според него какви са качествата, които са го направили толкова успешен играч на масите с най-високи залози. Съперниците му там са завършени играчи или такива, които са много успешни на по-ниските лимити, но не можах да не забележа таланта на Том да "прочита" опонентите си, кога са слаби и може да ги изкара от пота. Той ми разказа за "клик- теловете" и как може да определи силата на ръката на някой играч по времето, за което взема решение в дадена ръка.

Както повечето играчи, които са много успешни в някоя сфера, Том също е много запознат със случващото се около него. Не можах да разбера защо на няколко пъти се спря, докато говорихме за качествата му или другите играчи, но е нормално - не играя такива лимити. Мога да си представя параноята му от публичен достъп до мислите и чувствата му относно неговата или играта на другите, все пак това му носеше толкова голям успех.

В последната ми вечер в града бяхме на парти при стари приятели на Дейвид. Изкарахме си много добре, но мен ми беше интересно да поговоря с тях. Учудих се много, че много малко от тях знаеха всъщност колко успели са двамата в покера. Всички знаеха, че играят много покер и имат яка къща, но като им разказах за славата и успеха, които двамата изживяват, момчетата ме погледнаха с недоверие и учудване.

Почувствах се изключително успокоен, че тези две деца, притежаващи недвижима собственост на стойност стотици хиляди долари и седем цифрени банкроли все още се наслаждават да излизат и да прекарват време с другите деца на тяхната възраст, които живеят безгрижно и пият евтина бира.

Събудих се с малко махмурлук на следващия ден и докато асистентката на двете момчета ме караше до летището с колата на Том (BMW M3 кабриолет), аз си мислех за преживяното в тази къща. Мислех си за абсурдните спечелени суми пари, лудите ръце, които видях, къщата и хубавите моменти, които изкарах с тези две момчета. Том и Дейвид не са постигнали това, което имат, заради късмет. Причината да са толкова по-успешни от другите на техните години е, че са направили много жертви и са поели много рискове, за да си следват мечтите. С това наум съм убеден, че успеха, който имат сега е нищо в сравнение с този, който ги очаква за в бъдеще.

Източник: Bluff magazine