Ако сте чели предните ми статии, вероятно ви е станало ясно, че като тийнейджър играех в приятелска $10-$20 игра. Почти всички играчи се събирахме да пием по нещо след играта. Важното за играта ни беше, че държахме рибата щастлива. Все пак, те можеха да играят навсякъде в града по същото време и може би дори щяха да имат шанс да спечелят в някои от другите игри.

Това при нас обаче не беше обичайната $10-$20 игра... Беше доста трудна игра, но "групата" вършеше доста добра работа да прикрие този факт. Там бях разбира се и аз (по това време тъкмо започвах да се превръщам в доста добър играч), но не бях само аз! Трима от другите играчи редовно ходеха в казино Belaggio в Лас Вегас. Те не само играеха на лимитите между $30-$60 и $150-$300, но и мачкаха. Един от другите редовни в играта ни в момента прави повече пари online от всички, за които съм чувал.

Другите редовни също бяха доста сносни играчи с много потенциал и се хранехме взаимно. Високото ниво, на което играехме, ни направи всички много добри играчи. Както и да е, да се върна на основната тема...

Аматьорите, които идваха, имаха избор от поне 20 игри по същото време. И как така идваха точно при нас? Много просто... забавляваха се!

Трябваше да се забавляват, защото почти никога не излизаха на печалба, но удивителното е, че на следващия ден се връщаха, на по-следващия също, деня след него пак... И така, докато не им се изпразнеха джобовете и си вземаха някъде около седмица почивка. Те бяха рибите, но разбира се не бяха пълни идиоти. Те знаеха, че ние си изкарваме прехраната от тази игра и че могат да намерят по-лесни игри другаде, но се забавляваха при нас.

Всички играчи знаехме, че ще продължаваме да правим пари, докато поддържаме играта забавна и приятна за рибите.

Моя беше честта да дам тон на играта. Имахме риба още от обяд, но те трябваше да видят екшън или бързо щеше да им стане скучно. И така, всеки ден по обяд, аз рейзвах първата ръка, независимо какви ми бяха картите. Това даваше тон на деня и по някое време можех да успокоя темпото и играта пак щеше да си бъде ок.

Ако ме хванеха да блъфирам ривъра с "7 high", понякога обявявах "три деветки". Точно когато рибата започваше да гледа отчаяно, казвах нещо от сорта на "Искаш да кажеш, че трябва да покажа? Не можеш ли просто да приемеш думата ми, всички сме приятели тук! ОК, ОК, хвана ме, вземаш приятел". (Бях забелязал, че хората се наслаждаваха на шегите ми много повече, когато печелят пота, отколкото ако го губеха.)

Това беше само един от примерите, как включвахме рибата на масата в разговорите. Понякога можеш да поддържаш играта добра с думи, вместо с екшън. Може да говориш за loose игра и междувременно да играеш доста добър покер, без рибата дори да усети разликата. Сам, един от редовните играчи на масата, беше майстор на това. Понякога по цял час не играеше дори ръка, а рибата все още си мислеше, че рейзва всеки пот - странно, но факт.

Аз лично имах друг подход. Преди години бях обещал да рейзвам всеки път като съм на бутона и изпълнявах това обещание. Дали това беше оптималната игра? Не, разбира се, но на кой му пука? Не ми костваше много в дългосрочен план, а пък беше много добре за имиджа ми на масата, както и за имиджа на нашия "loose, crazy game".

Точно така виждаха масата ни и аматьорите - като "луда игра". Наистина имаше много екшън, но им се струваше така, защото не разбираха. Гледаха ме как три-бетвам Сам с J 3, как прехвърчат искри до ривъра и накрая обявявам: "чифт тройки". След това обикновено Сам казваше нещо от сорта: "И аз, ама с дама..." и обръщаше Q 3. Разбира се, бордът беше А-К-3-10-9. Изглеждаше доста глупаво за наблюдателите, но се играеше наистина доста твърд покер, когато бяхме в ръка със Сам.

Имаше някой да се засмее на почти всеки пот на масата, независимо дали е резултат от лош кол, лош рейз, bad beat и т.н. Поне на пръв поглед изглеждаше, все едно никой не приема играта на сериозно: ние окуражавахме лошите отигравания. Ако някой от рибите "bad beat"-неше моя приятел Тайсън (който беше скала), аз се пресягах и поздравявах рибата за до. От този тип игра беше.

Мисля, че разбрахте основната ми идея. Веселата игра е добра игра. Освен това, ако отивате на работа всеки ден и виждате тъжни, отегчени, сериозни лица... Ами, това е доста потискащо. Кой иска да работи в такава среда? Така че запомнете, научете се да се забавлявате на покер масата, празнувайте бед бийти-те, и най-важното от всичко, карайте рибата да се чувства щастлива.

Източник: Card Player, 2001г.