Меню

Пази се, Вегас, аз идвам!

Принтиране
Покер училище » Покер съвети от професионалистите » Покер съвети от Даниел Негреану
+ -
последна редакция 20.1.2009 г.

снимка на Даниел НегреануСпомням си първото си пътуване до Вегас сякаш беше вчера. То е нещо, което никога няма да забравя. Тъкмо бях навършил 21 и смятах да покажа на играчите от Вегас кой съм аз - или поне така си мислех!
У нас в Торонто знаех всичко за покера и нищо не можеше да ме спре. Бях свикнал да контролирам действието, да бъда винаги агресорът.
Бях убеден, че няма защита срещу това - и толкова много грешах! В Торонто съперниците ми първите няколко години бяха calling stations. Ако аз рейзнех, те плащаха. Ако бъдех рирейзнат, значи имаха нещо, защото неколцина от тях бяха способни на по-нестандартни отигравания. И така, аз глупаво си помислих, че ще е така до края на живота ми - аз залагам, а другите или фолдват или ми плащат с по-лоша ръка.

Така де, бях на 21 и готов да превзема света с моя $3000 банкрол за Лас Вегас. Пътуването ми беше предвидено за седмица, така че тези пари щяха да ми бъдат достатъчни да превъзмогна някоя лоша серия или нещо такова - да, бе, да! Не трая и 2 дни! За мое нещастие, имах опцията да взема пари на заем и да се набутам още повече.

На минутата, в която пристигнах във Вегас, седнах на $20-$40 маса по време на World Series of Poker '96. 20 часа по-късно (към 4 сутринта) реших да приключвам сесията. Като си тръгвах, играта все още изглеждаше добра... със седем души на масата! Тогава забелязах нещо странно... Като излязох от тоалетната и се запътих към стаята си, вече нямаше игра, а не бяха минали повече от 2 минути. Съвпадение? Не мисля така! И тогава ми просветна... за пръв в живота ми, аз бях рибата на масата!

Върнах се обратно в стаята и започнах да мисля каква е разликата между играта тук и тази вкъщи. Изглеждаше ми, че играчите във Вегас рейзваха с нищо всяка ръка. Като рейзнех, бивах рирейзнат с А8. Това никога не ми се беше случвало вкъщи... а ако се случеше, знаех че съм изправен срещу АА, КК, QQ или АК. Защо играчите тук бяха толкова луди? Защо просто не се държаха "добре" и не ме оставяха да си правя, каквото си бях наумил? Много просто... опонентите ми бяха разбрали начина ми на игра и знаеха, как да ме спрат. Рейзвах прекалено много ръце. В Торонто това нямаше особено голямо значение, защото играчите нямаха защита срещу мен. Във Вегас обаче те бяха виждали това много преди да се появя аз и знаеха, как да ме неутрализират. Като ме рирейзнат, те ме принуждаваха да направя ръка, а е много по-трудно да спечелиш така. Просто не можеш толкова често да уцелиш флоп.

Цялата нощ премина долу горе така: Рейзвах и бивах ри-рейзнат, после чеквах или фолдвах на флопа. Понякога пък се заинатявах и опитвах да приложа някой глупав трик на опонентите ми! Почти никога не проработи. А като го направех, ми показваха The nuts - колко окуражаващо!

Останалата част от седмицата не премина кой знае колко по-добре. Вече мислех негативно и не знаех, как да се нагодя към играта.

Така мечтата ми да играя в WSOP трябваше да почака до следващата или по-следващата година. Беше грубо събуждане, но както се оказа, беше точно това, от което имах нужда. Помогна ми да осъзная, че покерът е много повече, отколкото си мислех, и че не само аз мога да играя агресивно.
Трябваха ми повече знания, опит и дисциплина, ако исках да стигна донякъде в този свят.

Знаейки това обаче не направи полета до вкъщи по-приятен. Оставаше фактът, че бях разорен и имах някои дългове, за които трябваше да се погрижа. Беше доста труден за мен период. Обичах играта, но това пътуване беше болезнено.

В крайна сметка си облизах раните и се върнах към печеленето в моята $10-$20 игра вкъщи, но винаги си мислех за Вегас и как ще направя нещата по различен начин следващия път. Възвърнах си загубената увереност и бях готов да се надигравам отново с тях.

Всичкото четене и мислене вкъщи не бяха достатъчни. Единственият начин да победя играта във Вегас беше опитът, който получавах, докато се учех от грешките си и като ги правех по-рядко. През следващата година ходих няколко пъти в казино "Мираж", но с все същия успех. Беше повтарящ се цикъл... изграждах си банкрол с играта в Торонто, депозирах го във Вегас отново и отново го губех, но с всяко пътуване научавах по нещо ново. Резултатите ми се подобряваха бавно, докато накрая успях. Струваше ми 5 или 6 пътувания преди да бъда фаворит в някоя от тези игри, но като се случи, чувството беше прекрасно. Най-накрая аз знаех всичко за покера (това вече е съвсем друга история)!

Едно от най-трудните неща за покер играчът е да свикне с новата игра и със залозите. Може да бъде както много обезкуражаващо, така и много мотивиращо. За мен лично беше и двете. Ако смятате да качите нивото или да научите нова игра, не бъдете прекалено строги към себе си. Не очаквайте да сте фаворити още като седнете! Просто бъдете сигурни, че може да си позволите да изгубите парите, които рискувате. Знам, че звучи тъпо като го казвам аз, тъй като аз го правих няколко пъти. Нещо от сорта на това баща ви да ви каже да не пушите докато издиша облак дим... "Правете каквото ви казвам, а не каквото правя!" Това, обаче е много добър съвет. Отне ми доста повече време, отколкото трябваше да стана фаворит в тези игри, но аз играех със "scary money" (уплашени пари). Трудно е да играеш правилно, като това може да те разори. Неминуемо ще станете по-емоционално обвързан във всяка ръка, а трябва да е точно обратното!

Източник: Card Player, 2001

Вижте и другите покер бонуси и промоции в залата на PokerStars:

=== Край ===
Facebook Twitter delicous MySpace Google Yahoo Bing

Тагове:

Daniel Negreanu