Не ми отне много време да осъзная, че обичам покера и че мога да си изкарвам прехраната с него. Да обясня това на майка и семейството ми обаче, беше съвсем друга история. Майка ми винаги си е представяла, че ще стана актьор, адвокат или нещо друго престижно. Никога, дори и в най-дръзките си кошмари, не си е и помисляла, че малкият ѝ син ще стане комарджия.

Аз, естествено, по какви ли не начини се опитвах да ѝ обясня, че не съм комарджия. Тя обаче не играеше покер и не можеше да разбере разликата. Всичко, което ѝ беше в главата беше, че можех да изгубя всичко. "Всичко" по това време бяха $1300, които естествено бях изкарал от покер.

Опитах всичко, дори ѝ показах бележника си с всички статистики. Това не беше просто бележник със статистики, записвах си всичко! Разпределях нещата по дни, места, печалба на час, вид игра, записки за деня, оценки и т.н. Можех да ви кажа колко съм печелил на час на определено място, в понеделник, след 6 вечерта, в сесии, продължили повече от 6 часа! Не само това, ами си бях записвал и как съм играл и настроението ми като цяло него ден! Да, може би бях луд за връзване!

Смисълът на всичко това беше да покажа на майка ми, че вземах покера на сериозно. Нямаше да стана комарджия, защото приемах това като наука. Всичко това естествено и влезе през едното ухо и излезе през другото, както всъщност и очаквах. "Не ме интересува, ти отиваш да се учиш!" Доста смислен отговор несъмнено.
Още дълго време идеята да се изхранвам от покер, все още не беше първият ѝ избор за мен. Всеки път, когато фалирах като тийнейджър, тя се поболяваше. Умоляваше ме да се откажа от това и да водя нормален живот, но аз бях твърдо решен да успея!

Все пак не исках и майка ми да минава през същите емоционални суингове, през които минавах аз. Тя нямаше да го понесе. Всяка вечер, като се прибирах вкъщи, първият въпрос беше: "Какво направи?" За кратко ѝ казвах истината! Ако бях загубил $1,000 ѝ казвах, а ако бях спечелил $1500, също ѝ казвах!
Това просто не се получаваше обаче. Когато спечелех, всичко беше наред - тя беше много щастлива и в страхотно настроение. Когато обаче нещата не бяха розови, не само трябваше да се справям със загубата, ами и с майка ми, която на момента се депресираше, което пък депресираше мен!
И така, измислих решение на проблема. Тя вече нямаше да се притеснява от живота ми на професионален покер играч, защото започнах да печеля всеки ден! Е, почти всеки! Когато вечер ме попиташе същия въпрос, аз имах подготвено число, което да ѝ кажа. Ако бях спечелил $1000, тя знаеше за $200. Ако пък бях загубил $1000 тя знаеше, че или съм на нулата или съм излязъл с $60 отгоре. Така тя винаги беше щастлива и не трябваше да се справя с вариацията.

Сметката правех по следния начин... ако днес бях спечелил $1,200, а утре загубех $800, на нея и стигаше да знае че съм по $200 отгоре всеки ден. В края на краищата наистина беше така, само че и премахвах "страшната" вариация. Тя разбира се нямаше да повярва, че никога не губя, затова от време на време ѝ казвах, че съм имал ужасно лош ден и съм загубил $500 например.

Няма лесен начин да кажете на близките и семейството си, че ще се изхранвате от покер. Ето няколко идеи обаче, с които може да го представите в добра светлина: Няма как да сбъркате с видеота от World Series of Poker или някое голямо събитие. По този начин покерът изглежда повече като спорт, отколкото другите казино игри. Правилно ще е всичко, което може да направите, за да отделите покера от другите table games.

В зависимост от това къде и с какви противници играете, оставете роднините си да ви гледат в действие. Приятелката ми не вярваше изобщо, че съм добър в това, докато не дойде финалната маса на World Poker Challenge в Рино. По това време бяхме заедно от 4 месеца, a тя чак тогава се развълнува от кариерата ми.

Когато и да играете, опитвайте се близките ви да виждат "светлата страна" на покера. Заведете ги на приятелска игра, в която участвате. Пазете се от тези игри, в които се хвърлят карти, удря се по масата, вика се, чупят се столове и т.н. Запознайте ги и с други успешни покер играчи, които познавате. Покажете им, че да се изхранваш от покер не е страшно, а просто малко необичайно.

Днес, майка ми най-накрая е горда с кариерата ми, въпреки че основната причина е успехът. Рано или късно тя щеше да разбере. Вие сте покер играчи и ви е ясно всичко, но как щяхте да се отнесете, ако започна да ви обяснявам основите на квантовата физика? Може да мине време докато разберете, нали? Дайте на близките си необходимото време да уважат това, което правите! Не ги притискайте!

Покерът все повече започва да се приема като нещо нормално и възприето от обществото. Засега играйте вашата роля, показвайте на всички щастливото си покер лице и нека премахнем негативите!

Източник: Card Player, 2001