След като участвах на WSOP 1996, нямах търпение да продължа да играя в големи турнири. Разбира се, не можех да играя във всички турнири от WSOP серията, но самото присъствие там ме надъхваше още повече. Така спонтанно реших да попътувам малко из страната и да разуча разписанията на по-малките турнири, които се провеждаха.

Първата ми спирка беше Foxwoods, където се натъкнах на стар приятел от Отава, Роб Грингас. Роб по това време вече беше печеливш турнирен играч и винаги беше сред фаворитите за спечелване на всяко събитие, в което участваше (повече за него ще може да прочетете в следващата статия). Аз все още не бях на това ниво и бих се радвал дори на финална маса, но това явно щеше да почака. Докато Роб се бореше за приза за най-добър играч, аз влязох в парите на няколко турнира, но все още нищо по-сериозно.

Опитах си късмета и в Taj Mahal и влязох в парите и там, но все още нямах финална маса. Сега нека превъртя историята до WSOP '97. Играта ми все още беше малко недодялана и все още не толкова печеливша, че да мога да си позволя да играя във всичките турнири от WSOP серията, но това ме мотивира още повече.

Няколко приятели ми казаха, че има добри игри в Лос Анджелис и аз си казах, "Защо пък не?" Досега не бях ходил в това казино и не познавах никой, но и никой не ме познаваше, което може би беше добре. Турнирът, който предстоеше, беше годишният Heavenly Hold'em с доста разумен вход - между $200 и $500. Приятелят ми Роб Грингас също беше там, което ми даде малко повече увереност.

Играта беше лимит Холд 'ем, в която всъщност аз имах най-много опит. Посъбрах чипове в началото на турнира и продължих да ги увеличавам през останалата част от събитието. Най-накрая щях да успея да стигна до финалната маса. За мое съжаление обаче, Ескимо Кларк също беше на финалната маса и то като чип лидер.

Успях да си проправя път през финалната маса и стигнах до хедс-ъпа с плашещия Ескимо. Ако сте виждали Ескимо, ще знаете какво имам предвид. Той беше едър, плещест мъжага с черна брада, която скриваше почти цялото му лице. Като прибавим и многобройните му турнирни успехи, надявам се ви става ясно, откъде идва прякорът му.

Като стигнахме хедс-ъпа, Ескимо имаше около 6 пъти повече чипове от мен. Отвсякъде чувах, как се обсъждаше, че видиш ли, Ескимо Кларк е спечелил поредния си турнир. Точно така беше според всички. Все пак, кой бях аз, че да се меря с играч от неговия калибър?

Трябва да бяхме играли някъде около два часа. Така и не го минах в чиповете за това време, но не се и предавах. В един момент, в който почти бях го настигнал, Ескимо стана от масата и отиде да говори с някой. Мисля, че с поддръжника си. Обсъждаха дали да ми предложат сделка. Вече знаех, че Ескимо се е уморил и му е писнало....

Около 20 минути след това, аз най-накрая успях да спечеля първия си голям турнир ($19,000), което увеличи банкрола ми десетократно.

Този ден научих нещо изключително важно. Нещо, което може да помогне и на вас. Трябва да бъдете уверени! Нямам предвид арогантни. Самочувствието ми се понижи през първите ми две участия на WSOP, но там бях прекалено превъзхождан. Съревнованието с играчи на моето ниво и победата над Ескимо ми дадоха нужното самочувствие, с което да развия още повече играта си.

Осъзнах колко е важно да не изглеждам победен и да не оставям опонентите ми да видят, че съм "ранен". Позицията ми да не правя сделки ми спечели честния дял в много турнири. На мен така и не ми пукаше за парите, защото знаех, че те сами ще дойдат. Научих се да се възползвам от слабостта на тези, които мислеха само за парите.

Не мога да ви опиша колко много пъти съперниците ми са се втренчвали в наградния фонд с единствената мисъл да видят разликата между наградата за второ и трето място. Те играеха, за да не загубят, а аз играех за победата! Наистина ме улесняваха.

Не ме разбирайте погрешно, сделките не са нещо лошо, но просто не са за мен. Щом имах възможност да притесня съперника си с финансовата част на нещата, винаги го правех. Точно това допълнително предимство можеше да ми донесе победата. И аз го използвах! Всичко, което покер етиката и правилата позволяваха.

Източник: Card Player