В книгата си “Теория на покера” Дейвид Склански представя концепция, която нарича “Основна теорема на покера”:

Всеки път, когато играете ръката си по начин различен от този, по който бихте я изиграли, ако знаехте ръцете на опонентите си, те печелят. Съответно всеки път, когато играете ръката си по начин, по който бихте я изиграли, ако виждахте техните карти, те губят.
И обратно: всеки път, когато противниците ви играят по начин различен от този, по който биха играли, ако можеха да видят картите ви, вие печелите; и всеки път, когато те играят ръцете си по начин, по който биха ги изиграли, ако виждаха вашите карти – губите.

Основната идея е в това, че ако можехте да видите картите на противниците си, вие винаги щяхте да избирате “идеалният” начин на игра, този който би идеален за вас. Никога няма да плащате, ако сте с по-слаба ръка и никога няма да пропуснете да заложите, когато трябва да го направите. Всеки път, когато играете по начин различен от “идеалният”, вие правите “грешка”, която ви струва пари.
Имайте предвид, че използваме термина “грешка” в специфичен и до известна степен особен смисъл. Под този термин нямаме предвид, че играете лошо, или че по-добър играч би играл различно. Ние просто имаме предвид, че играете по начин различен от този, по който бихте играли, ако знаехте картите на опонентите си. За пример, да речем, че имате $500 останали в турнир, а блиндовете са $100-$200. Вие сте на бутона с два попа в ръка и влизате ОлИн. Един от опонентите ви, който е на големия блинд, плаща и ви показва две аса. Влизането ви олин с два попа разбира се е абсолютно правилно. Но този ваш рейз е “грешка” по нашата терминология, защото вие нямаше да влезете олин с тези два попа, ако играчът на големия блинд ви беше показал асата си преди това.
В цялата книга, ще използваме термина “грешка” в този смисъл. Грешка е начин на игра различен от този, по който бихте играли, ако знаехте картите на опонентите си, но това не е непременно лошо отиграване.
Основната теорема в покера показва ценността на разчитането на ръце и използването на заблуда. Една от целите ви когато играете ноу лимит холдем е да се опитате да разберете какво държат противниците ви, като в същия момент се опитвате да прикриете, какво държите вие. Опитвате се да правите малко грешки, докато съдействате на опонентите си да правят множество такива. Ако работата ви в това отношение е добра, ще бъдете победител в “Борбата за грешки” и с времето ще печелите парите на опонентите си.
Действително формата на ноу лимит холдема позволява Основната теорема в покера да се прояви напълно. В лимит холдема има много ситуации, в които няма как да накарате опонента ви да направи грешка независимо какво правите. Да речем, че играете на лимит холдем със ограничен залог от $20 и знаете, че играча срещу вас е на флъш дроу. Ако пота е $200, няма абсолютно нищо, което може да направите, за да накарате опонента ви да направи грешка като фолдне. Вие можете да заложите $20 и той ще плати, също както ако виждаше картите ви. Пот одс от рода на 11/1 правят бета и кола автоматични действия, и никой от играчите няма теоретична възможност да направи грешка.
В ноу лимита обаче, вие можете да направите бет на каквато стойност си пожелаете. Това ви позволява да заблудите противниците си по-пълноценно и да ги накарате да правят грешки. Вие може да заложите $150 при пот от $200 и при това положение играчът с флъш дроу няма да може да направи правилен кол. Ако опонентът ви все пак реши да плати и да чака флъша си, без да се интересува от под одс, които има, то той ще направи грешка.
Да речем, че познавате опонента си достатъчно добре и знаете че той би колнал бет от $100 правилно и би фолднал бет от $200 правилно, но също така би колнал бет между тези две стойности грешно. В такъв случай вие можете да заложите точно такава стойност, която ще го накара да направи грешка.
Ноу лимит холдемът ви позволява да използвате слабостта на опонентите ви, залагайки точната сума, която да ги накара да правят грешки.
Манипулирайте опонентите си и създавайте ситуации, в които е възможно те да направят грешка. Не им правете играта лесна. Поставяйте ги в ситуации, в които техния начин на мислене ще ги вкара в заблуда.
Примерно, някои играчи (ще говорим за тях по-късно в тази книга) са особено недоверчиви (особено ако преди това сте им дали и най-малката причина да са такива). Те почти винаги се съмняват, че всеки бет е блъф. Следователно, те често плащат бетове (особено някои големи), които не би трябвало да плащат. Този вид играчи са много доходоносни в ноу лимит холдема, тъй като са готови да плащат с втора по сила ръка тогава, когато не трябва. По този начин те систематично правят точно един определен вид грешка.
Ако играехте лимит холдем, можехте да направите съвсем малко, за да се възползвате от този тип грешка. Щяхте да бетове за стойност (value bet) малко по-често срещу такъв тип играч, но този бет щеше да е фиксиран (и много малък спрямо пота). И щяхте да играете много ръце по същия начин, независимо дали опонента ви е недоверчив или не.
В ноу лимит холдема, вие можете да се възползвате от тази слабост максимално. Вие можете да заложите на ривъра такава сума, която е равна на максимума, който мислите, че вашият недоверчив опонент би платил. Като залагате повече срещу недоверчиви опоненти, отколкото срещу доверчиви вие приспособявате играта си, така че да използвате слабостите на опонентите ви и да създавате ситуации, в които техните естествени реакции ще водят до тяхната загуба.
Залагането на по-голяма сума на ривъра не е единственото, което можете да извлечете от тази слабост. Вие можете също така да манипулирате залагането и размера на пота в по-ранните нива на залагане, за да ги накарате да плащат по-големи залози на ривъра, от колкото нормално биха платили. Ще научим повече за тази идея в по-късна глава.
Във всеки случай, вие трябва да се стремите да създавате потове, в които вашите опоненти да правят грешки без дори да се замислят за това.

Тук липсват 4 страници до края на главата, които ще бъдат предоставено малко по-късно.