9. Определяне размера на блъфа
Обсъждахме определянето на размера на залога, когато мислите, че най-вероятно имате най-добрата ръка. Сега ще поговорим за определяне размера на блъфа. Основните принципи са простички.
Основно правило
Както и при определяне размера на залога, ще започнем с основния принцип:
Заложете толкова, за да "свършите работата" и нито стотинка повече.
Блъфът се състои от два компонента: да предполагате ръката (или възможните ръце), които противникът ви може да държи и да заложите толкова, че да го накарате да ги фолдне.
Не блъфирате, за да накарате противникът ви да fold-не. Блъфирате, за да накарате противника да fold-не,
ако държи определена ръка (или няколко определени варианта ръце). Почти никога няма да знаете със сигурност каква ръка държи противникът ви. По начина, по който е играна ръката, може да мислите, че противникът ви най-вероятно има един чифт. Но, от време на време, той ще ви изненадва и ще ви показва
the nuts (или някоя друга по-добра ръка от вашата).
Очевидно, няма сума, която да накара противника ви да fold-не the nuts. Това не е вашата цел. Ако мислите, че противникът ви най-вероятно има един чифт и вие искате той да fold-не, когато действително има само чифт, заложете толкова, че да го накарате да fold-не един чифт и нищо повече.
За това, когато определяте размера на блъфа, първо преценете на каква ръка слагате противника. След това преценeте размера на блъфа, който ще свърши работата.
Ето един пример за определяне размера на блъфа изпълнен изключително грешно според основното правило. По време на Main Event-а на World Series of Poker 1979 Hal Fowler (аматьор) игра heads-up за титлата срещу Bobby Hoff (експертен играч). В тази ръка ефективните им стакове са в размер на 200 000$ всеки.
Има raise и call преди флопа. Потът е приблизително 20 000$. Флопът е:



И двамата check-ват. Търн T

Отново и двамата са check. Ривър 7
Fowler влиза all-in със 190 000$ в пот за 20,000$. Hoff fold-ва и Fowler гордо показва, че блъфира.
Макар че ходът успява (и Fowler след това да спечели титлата), блъфът му тук е много слабо изпълнен ход. Всяко едно вале прави the nuts, така че ако Hoff има вале, той няма как да fold-не, независимо колко е голям размера на залога. А ако Hoff няма вале, той ще fold-не срещу всеки добре премерен залог.
Fowler рискува 190 000$, а можеше да рискува 15 000$ или 20 000$ и да спечели също толкова често. Fowler изважда късмет, понеже Hoff не държи вале, и тази ръка изпада в забвение.
А ако Hoff беше показал вале, тази ръка щеше да влезе в аналите като една от най-големите излагации в историята на World Series of Poker. Не правете тази грешка!
Малко по-подробно относно това, как да свършите работата
Може би това е очевидно, но си струва да се каже така или иначе. Нужната сума, за да успеете с блъфа, не винаги е лесна за определяне и не е в линейна зависимост от силата на ръката на опонента. Тоест, не може да мислите по този начин:
"Така, 20$ ще го накарат да fold-не чифт двойки. 25$ чифт тройки. За 50$ ще fold-не шестици, а за 100$ попове. За 200$ ще fold-не два чифта, а за 500$ - стрейт."
Нещата въобще не стават по този начин. Да се определи точната сума е преди всичко психологически проблем. "Ако заложа "x" долара, той на какво ще ме сложи, как ще прецени своите pot и implied odds, и дали ще реши, че чифтът му дами е печеливш?" Трябва да влезете в главите на противниците си и да прецените вашите залози от тяхна гледна точка.
В действителност, понякога по-малък залог има по-голям шанс да бъде успешен блъф, от колкото по-голям залог. Очевидно, когато сте в такова положение (или дори да подозирате, че е такъв случая), тогава малък блъф почти със сигурност е по-добрият ход, от колкото голям блъф - по-малко риск с по-голям шанс за успех.
Няма формула, която да ви каже, колко ще ви струва, за да направите успешен блъф. Трябва да анализирате поотделно всяка ситуация.
Изключение от основното правило
Може да заложите повече, от колкото е нужно, за да направите успешен блъф, ако планирате да продължите с блъфа на следващата карта (търн или ривър). Тоест, ако мислите да блъфирате на търна, и, ако ви платят, да блъфирате и на ривъра, не е задължително да пестите от размера на бета на търна.
Планирайки последващ блъф дава допълнителен стимул да направите по-голям залог: така може да спечелите по-голям пот с втория опит за блъф.
Например, да кажем, че блъфирате с 500$ в пот от 1000$. Противникът ви плаща. Потът става 2000$. Вие блъфирате отново, но този път противникът ви fold-ва. Печелите общо 1500$: 1000$ от пота преди първия блъф плюс 500$, които противникът ви плаща на него.
Ако първоначално бяхте заложили 800$ вместо 500$, тогава вторият ви блъф щеше да ви донесе 1800$ вместо 1500$. Понякога този допълнителен стимул да заложите повече, ще се отрази на размера на блъфа ви. Очаквайте по-подробен анализ за тази ситуация в следващата глава - "Блъфиране на Търна и Ривъра".
Кога по-голям блъф ще накара повече ръце да се fold-нат
Обикновено няма да може да "прочетете" ръката на противника ви достатъчно добре, за да разберете, срещу каква ръка точно сте изправени. Ще имате обща представа, като например: "Мисля, че той има чифт дами, но също така може и да slowplay-ва сет или пък да има straight draw."
Различните по сила ръце ще изискват различни по размер залози, за да успее блъфа. Ако опонентът ви има не успял draw, тогава може би всякакъв залог (например залог в размер на една четвърт от пота) ще бъде достатъчен, за да го накара да fold-не. Ако има чифт, може би ще ви плати залог в размер на една четвърт от пота, но ще fold-не при залог от две трети от пота. И може би няма да fold-не сет, независимо колко ще заложите.
Определянето на правилния размер на блъфа е отново въпрос на максимазиране на очакваната печалба. Например, да речем че се чудите между два залога: една четвърт от пота или две трети от пота. (тоест ако потът е 300$, кандидат залозите ще са 75$ и 200$.)
Мислите, че противникът ви има една от следните три ръце: провален draw, чифт или сет. Допускате, че вероятснотта за провален draw е 30%, за чифт 60% и за сет 10%.
Залог от 75$ ще накара проваления draw да се fold-не в 80% от случаите (понякога ще бъдете блъфирани с raise), а чифтът в 20% от случаите. Залог от 200$ ще накара изпуснатия draw да се fold-не във 90% от случаите, а чифтът в 70%. Сетът никога няма да се fold-не.
В този случай очакваната печалба при залога от 70$ е 60$:

Очакваната печалба при залога от 200$ е 145$.

Следователно, в този пример 200$ е по-добрият размер на блъфа. По-добре да се опитате да изгоните и пропуснатите draws и чифтовете, от колкото само draw ръцете.
Очевидно, на масата не може да решавате уравнения като това. (Пък и няма как да знаете точните проценти, така че дори и да можете да решавате уравнения на ум, пак няма да ви помогне кой знае колко.) Просто мислете какви ръце е възможно да имат вашите противници и кои от тях биха fold-нали и при какъв залог. Изберете залога, който изглежда, че ви дава най-много печалба за най-малко риск.