Блъфове и Семи-блъфове

Забележка: Това е една уводна статия за семи-блъфа в покера – според мен може би най-мощния и печеливш ход в покера. Погледнато статистически, всеки играч получава в крайна сметка еднакъв брой печеливши карти. Следователно ако всеки играеше ръцете си докрай, всеки би спечелил равен брой ръце. Печеливши следователно са тези, които понякога печелят ръце, в които не държат най-силните карти (т.е. печелят когато „по право” ръката принадлежи на другия) – с други думи блъфират. Другата разлика между печелившия и губещия играч в това отношение е че добрите играчи бет-ват повече в случаите когато имат по-силната ръка (value betting). В тази статия value betting-а е засегнато само отчасти, повече по темата можете да прочетете в статията Value bet или чек?


Целта на тази малка статия е да запознае по-новите играчи с тази така съблазнителна и ефективна (поне от филмите) техника.
Не е ясно кой е измислил понятието “семи-блъф” (semi, от англ. – полу, половина) в покера, но мисля че трябва да се отдаде дължимото на Дейвид Склански за главата в неговата книга “The Theory of Poker”. Докато аз знаех как да блъфирам много преди да я прочета, начинът по който е обобщил материята е просто много добър и наистина бих препоръчал да си я набавите, ако искате да подобрите играта си с още едно ниво. Не всичко ще ви е от полза при ниските лимити, но винаги е добре да се чете повече покер литература. Кара те постоянно да мислиш върху играта си. Но да започнем с

Дефинициите

• Блъф – повечето от вас сигурно знаят какво е това, но нека все пак да отбележим за протокола. Блъф е бет (залог) или рейз (покачване на залога), направено в опит да се спечели пот, въпреки че реално имате малки или никакви шансове за това с ръката, която държите. Целта на блъфа е да се накара опонента/ите да фолднат (хвърлят) ръката си. Ако колнат (платят залога) сте в положението на заека от “Гепи” ако го хванат хрътките, т.е доста преебани.


• Семи-блъф – семи-блъфът или полу-блъфът, както подсказва името му, е частичен блъф, тоест блъф с възможности за подобрение. Семи-блъфът и блъфът си приличат по това, че и в двата случая нямате почти нищо, но при семи-блъфът имате значително повече шансове да си подобрите ръката и да спечелите пота. С блъф можете да спечелите само ако опонентите ви фолднат, със семи-блъфа можете да спечелите ако те фолднат, ако дойде добра за вас карта или пък такава, която ще ги уплаши в по-следваща фаза на залагания.

Примери

• Примери за блъф: Често срещан блъф е когато сте на бутона (т.е сте дилър и имате предимството да играете последен от играчите на масата) и няколко tight играча (tight, от англ. – стегнат, играч който играе доста консервативно, предимно чакайки добрите ръце) чекват (не залагат) на флопа. На масата няма шансове за флъш или стрейт и най високата карта е асо или поп (например A84). Един бет тук може преспокойно да ви спечели пота независимо какво държите в ръката си, тъй като е малко вероятно те тръгнат да гонят чифта Аса, който представлявате с блъфа си. Блъфа от късна позиция, когато всеки е чекнал флопа и след това търна (четвъртата карта), също е често срещан. Друг подобен е ако на масата се флопнат т.нар. rags (ниски карти) а вие сте един от блайндовете. Залагането или чек рейзването от късна позиция също може да е добър блъф или пък рейза или чек рейза, когато търна повтори някоя от картите от флопа, тоест представлявате сет (тройка) и за тях ще е доста трудно да колнат. Друг добър блъф е ако си мислите, че опонента ви държи непълен стрейт или флъш. Много често може да спечелите просто като бетнете вашия непълен флъш срещу неговия такъв.


• Примери за семи-блъф: Ето един пресен пример от моята скромна практика. Имах 89 преди флопа и няколко човека вече бяха платили. Големия блайнд покачи. Той беше предимно tight и доста сериозен играч, така че го поставих на поне АК или по-добро (АА, КК или QQ). Най-високата карта на флопа дойде вале, давайки ми шансове за флъш. Той бетна, аз платих, а останалите фолднаха. Търна повтори една от картите на флопа, нещо като J 6 4 6. Той бетна отново. А-ха да го платя, но в последния момент реших да рейзна, той помисли малко и фолдна. Обикновено щях да семи-блъфна на флопа рейзвайки моят непълен флъш дотолкова, колкото да не изгоня повечето играчи зад мен, но не го направих на флопа, защото най-вероятно той щеше да ме рирейзне. Търна донесе перфектната карта за семи-блъф, защото така можех да спечеля ако той фолднеше още тогава, с по-късен залог на ривъра (пета карта) или като си подобря ръката. Тогава си мислех, че ще фолдне, но дори и да не беше, аз пак имах шанса да си допълня флъша и пак да го бия. Той можеше да ме е колнал дори с овъркарти (по-високи от тези на флопа и различни – АК, KQ, AQ) и ако не беше ударил една от тях на ривъра, почти стопроцентово би фолднал. Повечето хора семи-блъфират когато имат отворен шанс за стрейт (четири поредни) или за флъш (четири от боя). Това са добри ходове, но не го правете, за да отрежете хората зад вас. Въпреки това в някои случаи можете да рейзнете именно с тази цел, както следващия ми пример.
  Имах A5 и малкия блайнд рейзна, който също беше tight и бях сигурен, че има висок чифт (аса, попове или дами). Флопа дойде T66. Преди това бях бетвал предимно след флопа, затова когато той бетна, аз покачих. Направих го предимно за да откажа другите играчи от ръката и да си подобря шансовете за победа, ако паднеше асо. Петицата, която имах за кикер (карта, която определя победителя ако имате еднакви ръце) не беше кой знае колко силна, затова колкото по-малко играчи в пота, толкова по-добре. В края на краищата загубих ръката, защото нито флъша, нито асо паднаха на търна и ривъра, но бях прав в предположението си, че и двете биеха неговия чифт дами. Можех също така да семи-блъфна и на търна, понеже той донесе още една десетка и ако той беше заложил щях да рейзна мигновено, за да го накарам да се позамисли с неговия чифт, независимо колко висок.

Тайминга е всичко

Да знаеш кога да блъфираш и семи-блъфираш е много важно. Спечелването на пот безспорно е приятно чувство, но да откраднеш пот е в пъти по-добро, че чак е пристрастяващо. Никога не преигравайте и прекалявайте с блъфовете, понеже това ще е фатално за парите ви. Ето няколко прости съвета. Блъфирането работи най-добре, когато човека срещу вас си мисли, че имате определена ръка. Блъфа също така работи по-добре срещу добрия играч вместо срещу по-слабия такъв. Блъфа работи най-вече в по-късните фази, когато залозите са вече по-големи. Блъфа работи най-добре срещу един противник. Внимавайте обаче да не блъфирате особено големите потове, защото повечето хора трудно биха фолднали в такава ситуация. Блъфовете и семи-блъфовете зависят най-вече от типа опоненти, с които играете, от това какво те мислят за Вашата игра и, разбира се, от картите. Когато всеки вижда само силните ви ръце, имате перфектния шанс за блъф. Друг съвет, който ще ви дам, е – веднъж хванете ли се на хорото, играйте го докрай – в никакъв случай не показвайте слабост. Да речем, че блъфирате на търна и ви колнат. По-скоро бихте бетнали отново и на ривъра, вместо само да чекнете. По този начин, ако ви платят бихте изгубили само още един залог и ще покажете на масата блъфа си, вместо да чекнете и да му дадете шанс той да ви блъфира.

Колко често трябва да блъфираме?

Блъфът не бива да ви е голяма част от стратегията на ниския limit holdem, тъй като повечето от играчите са всъщност прекалено глупави да фолдват. Може да ви се случи да не блъфирате с дни, понеже масите на които играете са loose. Семи-блъфът е друга бира и лично аз го използвам винаги, когато картите ми позволят. Отбележете, че ако играчите са слаби, много по-рядко биха фолдвали на семи-блъф. Точно поради тази причина предимството от използването му намалява колкото по-слаби са опонентите ви, измествайки тежестта към т.нар. value betting (за него по-долу), което също е добре. Но най-добрия отговор на въпроса кога да блъфираме е – всеки път, когато можете да се измъкнете с него. За съжаление това е много рядко в ниските limit holdem игри.

Кога не трябва да блъфираме?

Лошо време за блъфове и семи-блъфове е когато играете с наистина слаби играчи, тъй като е почти невъзможно да ги откажете от плащанията за да видят флопа, търна и ривъра. Също така не се опитвайте да блъфирате повече от двама играчи, освен ако нямате едно от онези видения и не се чувствате късметлии. И за капак – блъфирането на особено големи потове рядко се увенчава с успех.

Обратното на блъфа – value betting

Value bettinga или звучащото доста куцо на български залагане за изгода е, когато имате най-добрата ръка и искате да накарате останалите да си платят прескъпо. Звучи ви познато, но не съвсем. Понякога картите на масата са плашещи за вас, но опонента ви е толкова слаб, че въпреки това мислите, че е доминиран в ръката и залагате само, за да го накарате да плати повече (т.е value-то или изгодата). Например залагате с чифт попове и асо или чифт излиза на флопа. Тъй като човека срещу вас е слаб, той може да държи каквито и да е карти, затова залагате отново, вместо да чекнете. Така че, ако играчите, срещу които играете, са слаби, трябва да бетвате повече за value и по-малко да блъфирате. Обратното е в сила за tight игрите – блъфирайте повече, защото когато наистина имате добра ръка, те ще фолдват и няма да имате никаква изгода (value) от това.

Ползата от семи-блъфа

Ако рейзвате на търна с непълен флъш и го допълните на ривъра, хората ще бъдат много изненадани. Това показва, че семи-блъфа може да внесе доста разнообразие в играта ви, а в покера разнообразната игра носи повече пари. Също семи-блъфа може да ви донесе “евтини” карти от по-страхливите играчи – ако рейзнете от късна позиция с отворен стрейт или флъш, по-вероятно е те просто да чекнат на търна, позволявайки ви да чекнете и да видите търна без да плащате за това – т.нар. “евтини” или “безплатни” карти. Също така семи-блъфа отнема инициативата от другия играч и я дава на вас – вие поемате контрол над ръката и те трябва да колват вас.

В заключение

Играч, който блъфира понякога и използва семи-блъфове печели повече от играч, който не го прави. Когато напреднете, повече и повече възможности за блъфове ще ви се отварят, просто защото ще имате повече опит. Дотогава бих понамалил блъфирането, освен в невероятно добри ситуации и играчи, които просто си го просят. Когато блъфирате и ви хванат, не унивайте – полза има и в този ход и се нарича “безплатна реклама” – ще ви накара повече хора да ви платят, когато наистина имате добра ръка. Хората обичат да хващат другите в крачка и това ги превръща в т.нар. calling stations, които колват под път и над път. Семи-блъфа, от друга страна, бих препоръчал да се използва винаги, когато сметнете за добре. Той е много силно средство, което ще ви превърне от tight и затворен играч в истинско страшилище. А ако знаете и кога да го използвате – тогава вече сте достойни да се мерите с големите.


Превел: Красимир “Krasleto” Кръстев, 10/02/2006
Оригиналната статия можете да прочетете на адрес: http://www.learn-texas-holdem.com/bluff-semi-bluff.htm