Много учители по no limit holdem дават един доста странен съвет. Те препоръчват винаги да правите еднакви по размер рейз-ове, без значение какви карти държите. Дали ще имате:

или

няма значение, вие трябва да качвате една и съща сума всеки път.
Те може да ви кажат да променяте залога спрямо позицията. Или да го променяте спрямо броя на вече лимп-налите играчи. Но никога да не го променяте въз основа на картите, които държите.
Тяхната обосновка е, че ако рейз-вате различни суми, може да издадете информация за силата на ръката си. Затова, за да оставите противниците си в неведение, винаги следва да качвате една и съща сума.
Тези съвети ни шокират, приличат на това да ти отрежат целия крак, за да ти излекуват гъбички по ходилото. Разбира се, че не искате да издавате допълнителна информация чрез рейз-овете си. И разбира се, някои играчи успяват да правят точно това. Но, както видяхме в предишната глава, може да качвате префлоп по много различни причини, като някои от тях изискват различни по големина рейз-ове. Ако вие изкуствено ограничавате вашите опции, за да не издавате информация, вие отслабвате цялата си префлоп стратегия.
Различни ръце в различни ситуации се нуждаят от РАЗЛИЧНИ по големина рейзове.
Приемете го. Различни ръце в различни ситуации се нуждаят от различни по големина рейзове. Ако се притеснявате от издаването на информация, просто трябва да разнообразявате стила си на игра от време на време.
Например, да кажем, че искате да качите шест пъти големия блинд. От време на време, качете само три пъти. И обратното – качвайте понякога шест пъти в ситуации, в които по принцип бихте качили три пъти големия блинд. От математическа гледна точка, може да сметнете оптималния процент кога трябва да променяте играта си. От практическа, това не е нужно. Просто го правете достатъчно често, за да знаят опонентите ви, че точно в съответната ръка може да променяте нещо, и да имат сериозни съмнения дали държите ръка за 6х или 3х рейз. (Или, по-скоро, те би трябвало да имат тези съмнения. Някои играчи си мислят, че са ясновидци, и с удоволствие "ви слагат" на определена ръка, без значение, колко съмнителни може да са им доказателствата. Вашата работа е да им дадете достатъчно съмнителни доказателства.)
Ще разделим тази глава на две части: за дълбоки и шорт-стакове. В игри с дълбоки стакове, причините за рейз често са много различни, от тези в шорт-стак игрите и, следователно, определянето на размера на залога работи различно. Разбира се, понякога принцип от дийп-стак играта ще важи и за ситуация с малки стакове, и обратното. Затова не наблягайте толкова на разликата между двете; тя се прави по-скоро от организационни съображения за изложението.

Определяне размера на залозите в игра с дълбоки стакове

Ето основната идея за рейза в дийп-стак игрите:
Големите рейз-ове водят до големи потове. Малките, или никакви, рейз-ове водят до малки потове.
Голям или малък пот искате да играете? Отговорът на този въпрос обикновено ще ви каже колко да качите.
Разбира се, трудно е да кажете какво точно искате преди да видите флопа. В крайна сметка, все още не знаете дали сте флопнали голяма ръка, или не. Но определени ръце и ситуации успяват да печелят много пари в големи потове, докато други или губят много в голям пот, или печелят малко в малките потове.
Например, удрянето на малък сет е класическият начин за правене на голям пот. Да имате 4 4 срещу A K на борд 4 K 9 често означава "шах и мат" за противника ви. Но, особено срещу добри играчи, ако потът е малък префлоп, сравнен със стаковете на играчите, противникът ви ще усети какво става, преди да му вземете стака.
Да кажем, че играете $5-$10 със стакове от по $1500. Качвате до $30 от бутона с покет четворки, и опонентът ви плаща от големия блинд с асо-поп. Флопът идва поп-девет-четири и той залага $60. Все още той има над $1400 пред себе си и вашето предизвикателство е да откриете как да му ги вземете.
Ако той е тайт играч, това може да е трудна задача. Ако направите силен ход рано в ръката, като качите на флопа или на търна, добрият играч веднага ще знае, че е в беда. Той е без позиция, с голям стак, срещу (да се надяваме) добър играч, със само един чифт, с минимални шансове да се подобри, ако вече е бит. (Разбира се, това зависи от стиловете на игра на вас и на противника ви. Някои хора играят "диво" с много агресия както със силни, така и със слаби ръце. Срещу такива играчи, вероятно ще вкарате всичките си пари в пота всеки път, когато двамата направите сравнително силни ръце в една ръка.)
Ако само платите, вероятно ще видите още един последващ залог (т. нар. continuation bet) на търна. Ако отново платите, очаквайте добрият играч да стане изключително предпазлив. Вероятно той ще чек-не на ривъра или ще направи блокиращ бет, като не може да очаквате да плати голям бет или рейз.
Затова, вместо да направите $1400 в тази ръка, по-скоро ще направите няколко стотин. Какво може да направите срещу този факт? Направете пота по-голям преди флопа, като качите повече.
Ако качите на $60 вместо на $30 префлоп, променяте характера на ръката изцяло. Сега потът е $120 префлоп, и след един негов залог от $120 на флопа и кол от ваша страна, оставяте противника си с $1160 пред себе си в игра за пот от $360. Ако той пак заложи приблизително пота, вие може да влезете ол-ин, и той много трудно би фолднал. В крайна сметка, той ще трябва да доплати само около $800, и ще получава одс около $1880 за $800 или 2.35 към 1 да плати. Това би бил труден фолд (laydown), а често би бил и грешен. Чрез удвояване размера на залога префлоп, вие печелите цели $1400 след флопа вместо няколко стотин.
За съжаление, правенето на големи бетове със "спекулативни" ръце като покет четворки в ръка има един очевиден недостатък. Колкото по-голям е залогът ви, толкова повече ще ви струва, ако ви рирейз-нат. Когато качихте до $30, ако противникът ви с асо и поп беше качил до $100, щеше да ви струва само $70 да платите, и щяхте да го направите. Ще платите само $70, имате позиция и ще има още $1400 в стаковете, така че получавате 20 към 1 стак одс. Това определено е печеливша ситуация, особено след като стак-ването на опонента ви при флоп поп-девет-четири е почти автоматично в такъв голям пот.
От друга страна, когато качихте до $60, ако противникът ви беше качил до $200, щяхте да се окажете в незавидно положение. Сега би ви струвало $140 да останете в ръката, той ще има $1300 пред себе си, така че ще имате по-ниски от 10 към 1 стак одс. Дори и от позиция, не може да спасите тази ръка. Разбира се, вие ще вземете всичко, ако флопът дойде 4 K 9, но ако дойде Q J 4, няма. А ако дойде Q J 6, K 8 5 или дори 9 2 2, ще загубите $200.
Затова можете да направите печеливш кол след рирейз на вашия бет от $30, но сте принуден да фолднете след рирейз на бета ви от $60. Това е недостатъкът. Но стига да разнообразявате играта си добре, не би следвало да ви рирейз-ват големите бетове особено често.
Освен това, не качвайте повече отколкото е нужно, за да свършите работата. Ако рейз от $60 ще създаде голям пот, не качвайте на $100, иначе се излагате на ненужен риск.
Когато рейз-вате със спекулативна ръка за "голям пот" като малък покет чифт, качете достатъчно, за да създадете големия пот, но не повече.
Да си представим сега, че вие сте със A K на бутона. В този случай, от рейз до $60 няма смисъл. Вие рядко ще спечелите голям пот с тази ръка, но може да спечелите приличен пот, ако се натъкнете на асо-девет или поп-десет. Затова няма смисъл да принуждавате тези ръце да фолднат след голям рейз от ваша страна, нали?

Правете по-големи рейз-ове за валю срещу предвидими играчи

Когато качвате за валю, т.е. когато мислите, че вашата ръка е най-силна, правете по-големи рейз-ове срещу предвидимите играчи. Те ще се издадат, ако имат силни ръце, достатъчно рано в ръката. Вие по-често и с по-голяма сигурност ще знаете, че наистина са със силни карти. В резултат на това, ще можете да се измъквате по-бързо и по-евтино от неприятни ситуации. Да предположим, че сте на големия блинд срещу един лимп-ър. Докато един рейз от $60 с асо-поп извън позиция ще бъде грешен срещу стабилен играч, то срещу предвидимия играч може да бъде идеален. Забележете, че това е различно от предишния пример, когато вие имахте позиция срещу случайните ръце на блиндовете.
Да кажем, че предвидимият играч ще играе така на флопа: ще фолдва когато пропусне, ще кол-ва, когато удари силен чифт или дроу и ще рейзва, ако удари 2 чифта или по-добро. Сега е добре, да направите по-голям рейз с вашите асо и поп, въпреки че сте извън позиция. След като вие горе-долу ще знаете къде се намирате в ръката след флопа според реакцията на противника ви при вашия бет, вие няма да се "обесите" в голям пот. Големият рейз префлоп ви дава по-добра нетна печалба при малките потове, докато все още сте предпазени от участие в голям пот.

Правете по-големи рейз-ове срещу играчи, които фолдват твърде много след флопа

Някои играчи, и най-вече мнозинството от игрите на средни лимити, са прекалено плахи. Те фолдват прекалено често. Или по-скоро, те свободно плащат рейз-ове преди флопа с маргинални ръце, но после фолдват срещу големи бетове на следващите улици в ръката. Те знаят, че големите потове и големите залози обикновено означават големи ръце, и когато оценяват собствената си ръка, тя никога не им се струва достатъчно силна.
Това са едни от най-лесните играчи за побеждаване в no limit-a. Качете префлоп, когато имате позиция. Ръката ви не е от особена важност, тъй като те често ще фолд-ват в последствие. После просто залагайте, докато фолд-нат. Естествено, това не означава просто да им подарите целия си стак с блъфиране всеки път, когато те имат ръка; трябва да правите и малко hand reading на ръката им. Блъфирайте, когато е вероятно, да са слаби, чек-вайте, когато изглеждат по-силни. Но с позиция, агресия и възползването от тенденция им да фолдват, в крайна сметка ще печелите повечето потове.
След като ще печелите повечето потове, те също така спокойно могат да бъдат и големи потове. Когато такъв тип играч влезе в ръката, направете необичайно голям залог. Колкото по-голям е потът, толкова по-скъпа грешка ще допусне опонентът ви, когато направи грешен фолд. Просто внимавайте когато рейзвате, да не останете без чипове за успешни блъфове на последващите улици. И не го правете прекалено често, така че опонентът ви да се усети и да почне да се опитва да ви трап-ва. Няма нужда да качвате всеки път, когато сте на бутона; просто качвайте по-често, отколкото по принцип бихте го правили. Може да прочетете повече за стратегии срещу плахи играчи в главата "Настройване към Weak-Tight игри" (която ще преведем скоро).

Правете по-малки рейз-ове срещу играчи, които кол-ват често след флопа.

Обратното на горния съвет също работи добре. Ако противникът ви плаща прекалено често, неговите кол-ове са толкова по-губещи колкото е по-малък е потът. Дръжте пота малък префлоп и оставете опонента си да се "обеси" плащайки големите ви залози след флопа, когато държите силни ръце.
Ето ви още един пример за онагледяване на ситуацията. Защо да качвате $60 с покет четворки, за да вземете стака на някой с асо-поп, когато може да качите $30 и да постигнете същото? Същата печалба с по-малко риск.

Определяне на размера на залозите в игра с плитки стакове

Когато обмисляте големината на рейз-овете в игра с дълбоки стакове, от решаващо значение е колко голям искате да е потът в края на ръката. Това не е толкова важно, когато имате шорт-стак. С него, в повечето случаи, качвате преди флопа с една от следните две цели:

1. Да откраднете блиндовете и антетата.
2. Да намерите някой, който има желание да играе комар за всичките ви чипове.

С други думи, трудно може да прикривате нещо, когато рейз-вате с шорт-стак. Когато рейз-вате, вие всъщност заявявате "Някой иска ли да играе с мен за всичко?" Може и да блъфирате и да се откажете дори от сносна ръка, ако някой рирейз-не и нямате намерение да "видите флопа и решавате оттам".
Затова и определянето на големината на залога като цяло е по-лесно. Има само няколко важни принципа.

Ако искате екшън

Ако имате отлична ръка, като голям покет чифт, или асо-поп, обикновено искате екшън. (Има изключения, в нетипични турнирни ситуации). Ако искате екшън, качвайте възможно най-много, колкото да получите кол. Тази сума ще варира от игра на игра (а и в зависимост от имиджа ви), но с голяма ръка, колкото по-голям е рейзът и колът, толкова по-добре.
В кеш игри ще искате екшън на повечето ви рейз-ове, когато сте шорт-стак. Най-добрата стратегия на кеш масите, когато сте с малък стак, е да играете тайт. Няма как да използвате имплайд одс, когато нямате пари пред себе си, затова ще трябва да избягвате малките карти, и да играете карти с голяма процентна успеваемост.
През повечето време, вие ще рейз-вате префлоп и ще влизате ол-ин на флопа. Колкото по-голям е рейз-ът префлоп и по-малко ви остава да дозаложите на флопа, общо взето, толкова по-добре. Просто внимавайте да не качвате толкова, че никога да не ви плащат.

Ако не искате екшън

Когато всеки преди вас е фолднал, а вие сте на бутона или на малкия блинд, често да влезете all-in е по-добрият ход, отколкото да фолднете, особено с много малък стак, като например 10 пъти големия блинд, или по-малко. Този факт може да ви накара да влизате ол-ин с някои слаби на пръв поглед ръце като

.
Обикновено, с такива ръце, вие предпочитате да не ви платят. (Въпреки че вие не разчитате просто на това да не платят, за да сте на печалба от този ход, т.е. това не е блъфиране. В много от случаите, тези ол-ин ходове са правилни, дори противникът ви да играе перфектно срещу вас; дори да си обърнете картите, преди той да е взел решение, вие ще сте на печалба от този ход. Ще обърнем повече внимание на този принцип по-нататък в книгата.)
Че не искате да ви платят, е особено вярно в турнири. Вие често бихте качвали, за да откраднете блиндовете и антетата. След като стаковете като цяло са малки, а антетата увеличават началния пот, краденето на блиндове става доста изгодно. А това е още по-вярно, защото повечето играчи фолдват, когато са на големия блинд. В главата "Плащане на ол-ин рейз-ове префлоп" ще ви предоставим таблици, които да помагат на решенията ви дали трябва да платите от големия блинд, но повечето типични играчи играят значително по-тайт, отколкото би трябвало.
Най-важното правило при определяне на рейз-а, когато не искате екшън, е:
Не качвайте толкова, че да не знаете какво да правите, ако бъдете рирейз-нат.
На турнирите по телевизията това се вижда непрекъснато. Някой качва преди флопа, друг надкачва и първият играч изпада в размисъл. Да платя ли? Да фолдна ли? Почва да задава въпроси от рода на "Имаш ли чифт? Асо-поп, нали? Мога да бия асо-поп..."
Част от това поведение е просто сценично изкуство, друга част е нужната пауза, за да бъде преценено всичко преди да се вземе решение. Но много пъти играчите, които са качили, не знаят как биха отговорили на последващ рирейз. Когато това е случаят, често причината е в грешния размер на техния рейз преди флопа. Защо?
Да предположим, че да не знаем какво да направим означава, че решението е трудно за вземане. Това не винаги е правдиво предположение, но за това става дума тук.
По-конкретно, да кажем, че блиндовете са $100-$200, и с A J и стак от $2400, вие качвате до $700. Противник рирейз-ва, като ви слага all-in, и след него всички фолдват. Има $3400 в пота, като вие имате $1700, така че получавате точно 2 към 1. Затова, за да бъде плащането ви печелившо, вие трябва да печелите в една трета от случаите.
Ако мислите, че противникът ви е лууз рирейз-ър, и че ще печелите в значително повече от една трета от случаите, тогава кол-ът е лесен. Ако мислите, че противникът ви е тайт рирейз-ър, и ще печелите доста по-рядко от един на три опита, фолдът е лесен.
Но ако мислите, че ще печелите в около една трета от всички случаи, а това често ще е така, ако държите асо и вале и сте рирейз-нат, тогава няма особено значение какво ще направите сега. Но също така вероятно означава, че първоначалният ви рейз е бил грешен по големина.
Почти всички ръце, с които противникът ви ще ви рирейз-не, ще бъдат фаворит срещу асо-вале. Някои, като покет аса, са големи фаворити. Други, като покет седмици, са само малко по-силни. Ако изчислите процентите на всички ръце от рейнджа, с който ще бъдете рирейз-нат, излиза, че противникът ви е фаворит с около 67% срещу вашите асо-вале.
Няма значение дали ще платите, или ще фолднете, затова да платите не е грешно. Но ако се бяхте вкарали ол-ин още в началото със сигурност щеше да бъде по-добре. Малко е объркващо, затова помислете внимателно. Резултатът от това да влезете ол-ин е, че противникът ви ще фолдне най-слабите, от ръцете, с които би рирейз-нал вашите $700.
Да кажем, че той ще рирейз-не ваш рейз от $700 с покет седмици, но ще ги фолдва, когато директно сте влезли ол-ин. Това е типично и даже вероятно правилно поведение. Той е фаворит срещу асо-вале (и повечето други ръце, които не са покет чифт), но не е фаворит 2 към 1, затова би предпочел вие да фолднете. Разбира се, той ще е особено доволен, ако вие хвърлите покет осмици или деветки.
Но когато влезнете AllIn с всичките $2400 , сега той трябва да сравнява седмиците си с ръцете, с които вие бихте влезли ол-ин. След като той получава само $2700 към $2400, или 9:8, той трябва да печели в поне 47% от случаите, за да е печеливш кол-а му. С покет седмици, той ще се страхува, че имате по-голям чифт прекалено често, за да печели почти половината случаи. Затова ще фолдне.
Естествено, той ще плати светкавично, ако има аса. Затова, и тук е трудната част, ако се вкарате ол-ин, вие ще сте в много по-лоша позиция, когато ви платят. Ако, когато рейз-нахте $700, понякога играехте срещу покет седмици, тук почти всеки път, в който ви платят, ще виждате попове или асо-поп. Затова може да изглежда, че рейз-ът all-in е грешен.
Но не е. След като след рейз-ът от $700 нямаше значение, дали ще платите или фолднете, няма проблем да платите. Опонентът ще има попове или асо-поп точно толкова често, колкото и ако се бяхте вкарали ол-ин, следователно играете срещу тези ръце точно толкова често. Различното е, че докато при рейз $700 в крайна сметка ще играете понякога срещу седмици, които са малък фаворит срещу вас, ако се вкарате ол-ин, прибирате блиндовете. Като се вкарате ол-ин, вие превръщате малка загуба в малка печалба, всеки път, в който противникът ви има маргинална ръка за рирейз.
Горният анализ обаче не означава да се вкарвате всеки път ол-ин, когато имате прилична, но не много силна ръка, вместо да правите по-малък рейз. Анализът е валиден само когато е трудно да фолднем след по-малък рейз. А големината на рейз-а зависи от вас.
Да предположим, че блиндовете са $100-$200, стаковете са $3000. Ако заложите $500, вие лесно можете да фолд-нете асо-вале, ако бъдете рирейз-нат за целия си стак. Вие получавате само $3800 за $2500, които трябва да дадете, а това не е достатъчно. (Дори да бъдете рейз-нат по-малко, пак трябва да фолднете, защото и останалата част от стака ви ще трябва да вкарате на флопа.)

Заключителни мисли

Размерът на рейз-а преди флопа е важен. Не слушайте псевдо-разбирачите, които ви казват да рейз-вате винаги една и съща сума. Не ставайте мързеливи, рейз-вайки стандарта установен на масата. Контролирането за големината на рейза по интелигентен начин, вие ще ви помогнете в контролирането на противниците, големината на потовете и много други фактори.
Правете по-малки рейз-ове в начална позиция, с ръце, които са добри в малки потове, и срещу противници, които кол-ват много след флопа. Качвайте повече от късна позиция с ръце, с които планирате да печелите големи потове, и срещу противници, които фолдват по-често след флопа. Също така, има много други фактори които трябва да вземете под внимание – как опонентите ви ще интерпретират големината на рейз-а ви, дали вие търсите кол или фолд от тяхна страна (бъдете внимателни с това), и други.
И винаги разнообразявайте играта си така, че да не могат да ви разчетат. Рейз-ове, които изглеждат случайни по големина, са също толкова неразгадаеми, колкото постоянните, но винаги ще ви дават повече свобода, контрол и печалба.