Играете в игра с девет души, блиндове $5-$10. Никой от вашите опоненти не е особено добър или особено лош. Играта е горе-долу агресивна преди флопа, много потове биват рейзвани. Вие имате $700, и сте с най-малко чипове на масата. На три места от бутона сте, и всеки е фолднал преди вас.
Имате . Какво трябва да направите?

Средните покет чифтове са много добри ръце в ноу-лимита, така че със сигурност няма да го фолдвате. Първото ви решение е между това да сте първият лимпнал или да качите. След това, ако рейзвате, трябва да решите колко да рейзвате.

Нека да сравним лимпването с качването до $40 в няколко сценария. Ще разгледаме всеки от тях и ще преценим дали съответният ход се е получил добре за вас, или е трябвало да изберете другата опция.

• Вие лимпвате, и всички до големия блинд са фолд, а той чеква. В този сценарий, не е ясно дали рейз или лимп е било по-доброто решение. Ако бяхте качили, може би щяхте да спечелите блиндовете, или щяхте да бъдете колнат от големия блинд, който щеше да е без позиция срещу вас, с вероятно по-слаба ръка от вас. Все пак покет осмици е добра ръка, когато сте хедс-ъп в позиция след флопа, затова вие не бихте искали непременно да разкарате големия блинд със рейз. Не бихте искали да пропуснете възможни $700, за да спечелите $15 с кражбата.
• Вие лимпвате, и няколко играча след вас лимпват. В този случай лимпването може да е било малко по-добрият ход, защото, ако бяхте рейзнали, някои (вероятно не всички) от лимпърите щяха да фолднат. Със среден покет-пеър и средни стакове (70 пъти големия блинд), по-голямата част от печалбата ви ще идва, когато флопвате сет. Сетът е ценен най-вече в мултиуей пот (такъв с много играчи вътре), отколкото в хедс-ъп пот. Затова лимпването се получава добре, при такова развитие след вас.
  
  От друга страна, ако всички противници след вас бяха склонни да ви платят така или иначе, рейзването е било може би по-добрият ход. По-вероятно е да стакнете някой със своя сет рейзнат пот. В крайна сметка, в този сценарий нещата са спорни – ако не ви излезе сетът, сте дали $30 отгоре.
• Лимпвате и някой рейзва до $40. Когато това се случи, трябва да сте много щастлив, че не рейзнахте. Вярно е, че ако вие бяхте рейзнали, сигурно играчът след е щял просто да колне. Ако това се случи, рейзването или лимпването отново са приблизително еднакво валю. Паричният резултат е горе-долу един и същ. (Въпреки вероятното различно развитие на самата ръка.)


Но понякога, особено с големи покет чифтове, вашият противник ще качи до $120 или повече. Това е кошмарно за вас. В зависимост от стака, неговият рейз ви кара или да фолднете, или да направите кол, който не е трябвало да правите. Във всеки случай, вашият рейз е лош, спрямо Фундаменталната теорема за покер: рейзът кара вашия опонент да играе правилно, като се има предвид вашата конкретна ръка.

Малките и средни чифтове често се справят срещу големи чифтове, когато залагането префлоп е малка част от големината на стаковете. Но големите чифтове имат предимство, когато префлоп се залага здраво. Като рейзвате, вие поощрявате хората с добрата ръка да рирейзват. Ако лимпнете, и оставите човекът с големия чифт да рейзне, може да се удвоите сравнително лесно, без особен риск. Но като оставяте големият чифт да рирейзва, вие губите валю-то в ръката си.
С тази големина на стака (70 големи блинда) и тази конкретна ръка, по-добре е да лимпвате, отколкото да рейзвате до 4 големи блинда. Рейзването е вероятно малко по-добро, когато откраднете блиндовете, или да играете хедс-ъп срещу големия блинд. Лимпването със сигурност е по-добро, когато то окуражава хората след вас да влезнат с по-слаби ръце. А лимпването е наистина много по-добро, когато, ако бяхте рейзнали, щяхте да предизвикате рирейз. Да дадете възможност да ви рирейзнат, превръща една добра ситуациа (малък префлоп пот срещу голям чифт), в тотална загуба.

Рейзването предлага няколко несъществени (а и спорни) предимства, докато може да ви доведе до кошмари. Лимпването е очевидно по-добро.

Ефектът на големината на стака

Тези разсъждения са валидни, когато имате стак от 70 големи блинда. Анализът се променя, когато стакът е много по-малък или голям от този.

Със един наистина дълбок стак (200 пъти големия блинд), да ви рирейзнат не е толкова ужасно. Например, имате $2000 в $5-$10 игра, и отново всеки ви покрива. Вие рейзвате до $40, и някой ви рирейзва до $120. До вас има $80, но имате почти $1900 да играете след това. Все още може да играете печелившо срещу голям чифт.

Наистина, при големи стакове, един малък или средно голям залог може би е най-добрата игра (до $30-$40). Предимството на рейза е основно в това, че залагането постфлоп ще е можете да залагате много повече, когато флопнете сет; предимството на рейза е по-голямо от недостатъците.

С малък стак (напр. 10 големи блинда), рейзът също става по-добър вариант. Сега не трябва да ви интересува, дали ще ударите сет на флопа. Трябва да се фокусирате върху това да играете хедс-ъп, или да откраднете блиндовете. Това е още по-вярно, когато сте с малък стак в турнир, където има и анте. В тази ситуация, трябва веднага да се вкарате ол-ин, с цел да откраднете блиндовете и антетата.

Заключителни мисли

Този пример демонстрира добре колко много големината на стаковете влияе на решенията ви. Една и съща ръка, покет осмици в средна позиция, трябва да бъде играна по три различни начина, в зависимост от стака ви.

С малък стак в турнир, трябва да се вкарате ол-ин, за да увеличите докрай възможността да вземете блиндовете и антетата. С много големи стакове, важното е да си увеличите шанса да вземете огромен пот с удряне на сет на флопа, като за тази цел е добре да рейзнете малко.

Но със среден стак, като например 70 големи блинда, най-важното, за което трябва да внимавате, е да не ви рирейзнат средния чифт. Един лошо преценен от вас рейз ще бъде подарък за вашят неподозиращ съперник с големия чифт. Вашият рейз го кара да играе по естествения начин за голям чифт, като в този случай това е и най-добрата игра. Не го правете!
=== ===