Залебежка от Igrach.com: В тази глава от книгата си Милър и Склански анализират похвата в покера, известен напоследък като флоутване (от английското float). Казваме, че флоутваме, когато плащаме бет на противника на флопа, без да имаме нищо, но с намерението да блъфираме на търна, ако усетим слабост от него. Тъй като книгата е писана преди 2-3 години, когато този термин още не се е ползвал така, в книгата се използва терминът "кол-блъф", вместо флоутване.
В тази глава ще разберете, какво точно представлява флоутването, тънкостите му, срещу какви опоненти да го използваме и срещу какви не. Ще видите и математическата страна на нещата. Приятно четене.

Глава 20: Похватът "Кол-блъф"

Флоутването или кол-блъфът е съществена част от сериозната игра с дийп стак срещу мислещи опоненти. Това не е техника, която трябва да използвате прекалено често, но също като много други ноу-лимит отигравания, играе балансираща роля във вашата стратегия. Използването на този похват помага за по-доброто маскиране на ръката ви и кара опонентите ви да играят по-защитно и пасивно.
Флоутването е прост метод. Вашият опонент залага, а вие вместо да блъфирате веднага с рейз, просто плащате. След това бетвате или рейзвате като блъф на следващата улица.
Блъфирането чрез плащане е най-ефективно, когато сте в позиция срещу един опонент. Когато сте извън позиция или срещу повече противници обаче, става опасно да го правите. А ако сте и извън позиция, и срещу повече противници, е неразумно рисковано, с изключение на някои необичайни ситуации.
Ето един стандартен пример. Играете на кеш маса с блиндове $10-$20 и стакове от по $2,000. Праволинеен играч рейзва от средна позиция до $100. Плащате от бутона със

Блиндовете фолдват (потът е $230).
Флопът е:

Имате така наречената "дупчена" кента. Вашият опонент залага $150, а вие плащате най-вероятно като първа стъпка от "кол-блъф" отиграване. Потът вече е $530.
Търнът е:

Вашият противник чеква, а вие залагате $400, завършвайки кол-блъфа (размерът на този залог много зависи от това, доколко сте склонни да влезете AllIn на ривъра, ако противникът ви плати тук).
Освен, ако вашият опонент има много силна ръка, а тук няма реална причина да мислим така, то блъфът ви често ще успява. Ще презентирате флъш или друга готова ръка, а хората, които ще искат да рискуват $1,750 в $530 пот, когато има голям шанс да са не са много. Вашата позиция, опасният борд и дълбоките стакове ще принудят опонента ви да фолдне много ръце - някои, от които доста силни като например АК.
Забележете, когато платихте на флопа отбелязахме, че го правите най-вероятно като първа стъпка от кол-блъф отиграване. Това, че сте платили на флопа не означава, че трябва задължително да блъфирате търна. Ако той беше например A, вместо 2, и вашият противник беше заложил $600 вместо да чеква, то вие трябва да сте луди, за да продължите блъфа и да влезнете олин за оставащите ви $1,750.
Тази гъвкавост прави кол-блъфа толкова полезен: вие оставате в ръката с малка инвестиция, а когато вашият опонент изглежда слаб, можете да включите в играта останалия си капитал, блъфирайки. Ако вие винаги блъф-рейзвате и никога не блъф-колвате, ще се окаже, че имате много $500-ови загуби, които са можели да бъдат $150-ови.
Очевидно, гъвкавостта на този метод се губи, когато сте извън позиция. Ако чек/колнете на флопа, вие ще трябва да изстреляте блъфа си на търна без допълнителна информация или пък да чекнете отново. Ако чекнете, противникът ви може да чекне след вас и така значително да притъпи блъфа. Вие все още можете да опитате блъф на ривъра, но тогава играчът срещу вас може да плати без страх от голям залог по-нататък: един кол и стига до шоудаун. Освен това, противникът ви може да хване нужната му карта на ривъра.
Още едно предимство на блъфирането чрез плащане е, че превръща пасивната игра, т.е. плащането, в оръжие. Когато комбинирате кол-блъфове със slowplay: слоуплейване на силни ръце, вие намалявате значително опциите пред противниците ви без позиция. Един прост кол на флопа започва да ги плаши: Дроуваме ли? Слоуплейваме ли? Или блъфираме чрез плащане?
Нашият пример практически беше кол семи-блъф, след като имахме възможност да направим кента. Всъщност, с тези дълбоки стакове, вие можехте да платите с вашия гътшот даже и без да планирате да блъфирате по-нататък. С $380 в пота и още $1,750 в стаковете ви, потенциалната отплата, ако хванете кентата си, може би си струва $150. Като прибавим и шанса, противникът ви да чекне на търна или че може да хванете чифт и спечелите на шоудауна, това вече е лесен кол.
Малко встрани от темата, съвсем разумно е да платите на флопа с две напълно различни намерения: ще хванете стрейта си и ще спечелите голям пот или ще пропуснете стрейта си, но ще изгоните опонента си посредством голям залог. Тези намерения може би ви изглеждат противоречиви: "Е, кое е всъщност? Голям пот ли ще печелим или ще блъфираме?" Това е хубавото в покера – може да се случат и двете.
Да кажем, имаме 40% вероятност да стакнем опонента си, ако хванем стрейта си, и 60% шанс да го изгоним, ако пропуснем. Тези възможности ни носят печалба поотделно, а когато съществуват едновременно печалба от тях се събира. Понякога ще пот-бетнете и ще спечелите пота веднага, а понякога ще пот-бенете, ще бъдете рейзнати и ще покажете нътс ръка. И по двата начина правите пари.
Запомнете, противникът ви може да има известен набор от ръце. Вие не знаете, точно какво има той; най-доброто, което можете да направите, е да прецените, колко е вероятно да има всяка от възможните ръце. Изключително разумно да е играете по начин, който има предимства и над силните им ръце и над слабите им едновременно.
Да се върнем към примера ни. Заради възможността да завършим дупчения си стрейт, решихме, че можем да платим без много да му мислим. Повечето професионалисти биха изиграли ръката точно така, плащайки на флопа и блъфирайки търна почти без значение какъв е имиджа на опонента им.
Други кол-блъфове обаче може да са всичко друго, но не просто решение. Например, ако вместо 76 имахте QT на същия флоп: K84. Обикновено, разбира се, вие трябва да фолднете.
Понякога обаче, в зависимост от имиджа на противника ви, можете да опитате и кол-блъф. Например, ако противникът ви е доста праволинеен или е склонен да фолдва добри ръце, можете да опитате да блъфирате, без да имате никаква ръка. Предимството на блъфирането чрез плащане пред блъфирането чрез рейзване е, че си запазвате възможностите за действие в ръката без да правите рисков бет; вие печелите повече време, през което да съберете информация, преди да се комитнете в ръката. Така че, колкото повече информация издава противникът ви, толкова по-успешен може да бъде блъфът ви.
По-конкретно, повечето слаби играчи няма да чекнат добра ръка на търна, ако са рейзнали префлоп и са бетнали на флопа, къде също им е било платено. Това е точно типът информация, от която се нуждаем. Можем да платим на флопа и да видим какво ще направи той на търна. Ако заложи, фолдвате. Ако чекне, ще знаете, че най-вероятно имат слаба ръка и ще можете да направите печеливш блъф.

Защитаване от кол-блъфовете

Четейки предишния параграф, защитата е очевидна. Понякога, когато заложим на флопа и бъдем платени , трябва да чек/рейзваме търна. Трябва в повечето случаи да го правим с добра ръка, разбира се, но не винаги.
Основното предимство на блъфирането чрез плащане е това, че чрез тях се събира информация. Така че, за да се пазим от този похват, трябва да се стремим да издаваме колкото може по-малко информация между флопа и търна. Обикновено трябва да чеквате лошите си ръце и да залагате с добрите си такива. Но не винаги, понякога трябва да правим обратното за баланс. Чеквайте добрите си ръце. И от време на време, когато чеквате лошите си ръце, чек/рейзвате като блъф. Ако карате опонентите ви да гадаят на сляпо, какво имате, няма да им е приятно да играят срещу вас и доста по-рядко ще бъдете блъфирани. Когато сте извън позиция, ако можете да карате противниците ви да играят праволинейно, трябва да го правите.

Заключение

Някои хора си мислят, че кол-блъфът е изключително хитро отиграване. Може би това е така, защото плащането с нищо на пръв поглед е противно на всякаква логика. Всъщност, не е много по-хитро от каквото и да е друго отиграване. Не се възгордявайте, когато го използвате успешно.
Използвайте блъфирането чрез плащане, за да притискате опонентите си, когато сте на бутона. Предимството на позицията в ноу лимит играта с дълбоки стакове е наистина съществено и една от основните причини за това е, че опонентите ви се страхуват от кол почти толкова, колкото от рейз. Правете така, че вашите колове на флопа да изглеждат опасни, миксирайки блъфове и слоуплейове и така ще парализирате опонентите си.

=== ===