Тази статия е написана от Ed Miller – един от най-големите анализатори на покерa като игра и социален феномен, и определено е задължително да бъде осъзната от всеки, който гледа на покера като поле за професионална изява. Спокойно може да се каже, че който не проумява какво иска да каже авторът, не е узрял да бъде печеливш играч.

Кога знам, че съм страхотен покер играч?

Това е често срещан въпрос, задаван под различни форми:
"Колко ръце трябва да съм изиграл, за да знам, че съм печеливш играч?". Това е най-стандартната форма на въпроса.
"Ако съм спечелил средно 3 биг блайнда на сто ръце през последните 10 000 ръце, означава ли, че мога да вдигна нивото?" – малко по-агресивно зададен.

Други подхождат от обратната страна на въпроса: "Колко дълго може да продлъжи даден downswing (губеща серия от игри)? " или "Означава ли, че съм губещ играч, ако не съм печелил през последните ми пет покер сесии?"

Други пък бият в малко по-различна посока: "Колко голяма банка ми е необходима, за да играя на ниво Х?" или не резултатно-базиран: "Кога ще знам, че съм добър играч?".

Това е труден за отговор въпрос, който преследва както ново простъпващите, така и опитните играчи по еднакъв начин. Аз имам отговор, който ми е служил добре, както и на много други успели играчи, които познавам. Може да не е точно това, което очаквате.

Повечето искат прост и лесен отговор "Ако печелиш Х долара за У ръце, си златен. Отивай на остров Ман, играй на 18 маси $10/$20 едновременно и трупай милионите." Нещата просто не стоят по този начин в покера.

Нека повторя – нещата наистина не стоят по този начин в покера! Бих казал, че повечето амбициозни играчи се справят по-трудно с психологическата страна на играта отколкото с всичко друго. Всеки може да научи горе-долу с кои ръце да рейзва префлоп. Всеки може да прецени, коя ръка е добра и коя уязвима. И повечето са способни да развият умението да "прочитат ръцете". Но някои хора никога не могат да се справят с терзанията причинени им от вариациите в играта!

Колкото и да се твърди, че покерът е социална игра, той също е и крайно самотна такава. Вие се наслаждавате на печалбите си и изстрадвате загубите си сами. Никой не знае колко сте спечелили или загубили днес, тази седмица или този месец. Даже е по-лошо – на никой не му пука! Имам предвид никой! Даже на майка ви не й пука. Когато играя покер, съпругата ми не се интересува, как е завършила играта. Приятелите ми също не се интересуват. На никой не му пука!

Още повече, че е много трудно да получиш компетентно мнение. "Правилно ли играя?" Не можете да погледнете само резултатите си – има прекалено много вариация в тях. Не може да попитате приятелите си – най-вероятно те нищо не разбират. Може да публикувате ръцете си в интернет, но даже и тогава рядко ще получите задоволяващ резултат.

Така, играли сте седмици, месеци или дори години. Понякога печелите, понякога губите. Никой, който познавате, не му пука особено. И не може да прецените дали сте на прав път.

"Има ли някой там?" – (ехо). "Правилно ли постъпвам?" – (ехо). "Чува ли ме някой?" – (ехо). Самотата може да докара всеки покер играч до полуда. И определено може да смъкне играта им до ниво на пълна негодност.

Ето как виждам аз нещата. Покерът не е социална игра. Не е, ако се стремите да станете добър играч. Изучаването на покер играта е самотно упражнение. Това е упражнение в само вглъбена душевност. Няма начин да измериш дали си добър играч или не. Трябва да ти дойде отвътре.

Аз гледам на покера като на бойно изкуство. Изучавам го като нещо, което ще ме направи по-добър човек. Уча се постоянно. Не съм го овладял напълно, нито пък ще мога някога да го овладея. По-добър съм от някои хора, но съм по-слаб от други. Някои неща ми се отдават по-бързо, други по-бавно. Това е доживотна задача.

Всеки ден научавам нещо ново. Уменията ми се подобряват, решенията ми стават все по-точни и по-бързи. И всеки ден съм се подготвил да науча още повече на следващия. Всеки ден изкачвам едно стъпало – и знам, че никога няма да достигна до върха. Мога само да бъде доволен с това, че съм стигнал до тук, и да очаквам с нетърпение пътя напред.

Резултатите – спечелените или загубените пари – са без никакво значение. Ама абсолютно без значение! Знам, че някои хора казват "Парите са точките, с които покерът отчита резултата", но това са пълни глупости. Вие си отчитате вашия собствен резултат. Доволни ли сте от това, което сте научили? Готови ли сте да научите още? Какво чувствате като овладяно и какви предизвикателства стоят пред вас?

Трябва ли да качите нивата? Моят отговор е следния: "Ако може да си позволиш да играеш на дадени нива и да спечелиш, или да играеш и да загубиш, и в двата случая да не ти пука какво е станало, тогава може да се качиш на по-горно ниво."

По-добър ли си от опонентите си? Само ти може да знаеш. Кои умения си овладял? Съперниците ти овладели ли са ги или все още не?

Покерът е психологическо изпитание. Ще ви тества всеки ден. Ще подложи на тест умението ви да се справяте с провала и да понасяте успеха със смирение и въздържаност. Не може да се надявате да издържите тези тестове, освен ако не сте вътрешно силни и уверени в себе си. Как чувстваш, че играеш? Какво мислиш, че трябва още да научиш? И готов ли си да играеш днес и да го научиш?

Ако сте нови в покера, сигурно сте видели дузини ново изгрели "покер звезди" с огромно самочувствие, които щедро раздават лафове и високомерни забележки.Тези играчи са келеши. Всеки един от тях. Независимо колко високо летят днес, покерът ще ги свали на земята. Те не разбират покера и в крайна сметка тяхното неразбиране на играта ще ги изхвърли на брега.

Най-добрите играчи – тези които остават такива цял живот – са скромни. Те са изкусни играчи, но всеки ден искат да научат повече. Няма значение дали ще спечелят или загубят днес, понеже те ще играят и утре, и други ден, и всички дни след това. Ако не спечелят тази седмица, ще спечелят другата. Ако не спечелят през този месец, ще спечелят през идния. Ако не спечелят тази година или десетилетие, те ще успеят през следващата година или десетилетие. Те ще трупат опит и знание докато станат непобедими. И след това пак ще претърпят загуба.

Резултатите ви са без значение. Ако не може да го проумеете, просто свалете стаковете докато можете. Резултатите ви са без значение. Всичко, което има значение, е дали сте по-добър днес отколкото сте били вчера. Само тогава ще сте страхотен играч.

Статията е написана от Ed Miller и може да бъде намерена в оригинал тук.