Графикът на две скорошни събития по източното крайбрежие - The United States Poker Championship в "Тръмп Таж Махал" и Borgata Poker Open в "Боргата", предлагат уникална възможност. Обикновено когато играете шампионатен турнир трябва да изчакате около месец преди да получите шанс да поправите грешките си. Тъй като Borgata Poker Open започва веднага след приключването на United States Poker Championship, това предлага уникалната възможност да спечелите не едно, а цели две шампионатни събития в рамките само на една седмица.

Наистина се бях побъркал за тази седмица, дори повече от здравословното. Летях в нощта преди започването на U.S. Poker Championship и наистина бях оптимистично настроен за шансовете си. Всичко в живота ми се развиваше много добре. Бях в ръш в "Белажио", чувствах се страхотно, понеже приключих някои проекти, по които работих, а социалният ми живот беше по-добър от всякога. Всички тези неща трябва да бъдат добавени към това, че бях много фокусиран и решителен.

Та, какво се случи ли? Спах много добре през нощта и се чувствах по-свеж от всякога, но играех много немърливо. Стартирахме турнира с $20,000 в чипове при блайндове $25/$50. На това му викам Рай! Обичам да играя pot- и no limit hold'em с дълбоки стакове. Предлагаше ми възможността наистина да играя. За съжаление през този ден ума ми беше някъде другаде. Не зная на коя планета бях, защото на Земята просто не можеш да спечелиш покер турнир, ако играеш като мен.

Кога започнах да плащам рейзове от първа позиция с 8 3? Това наистина ме притесни. Как можеше да изглеждам толкова подготвен, а да играя така? Тогава се сетих! Бях прекалено самонадеян. Игнорирах всички фундаментални правила на играта и очаквах да надиграя всеки постфлоп независимо какви карти държах. Блъфирах постоянно, плащах рейзове с боклуци, рирейзвах със същите боклуци. Само кажете някоя глупост, аз я правех.

Влизайки в турнира се чувствах на върха на света. Бях в ръша на живота си в сайд игрите, както и онлайн. Чувствах се сякаш всичко, което докоснех, се превръщаше в злато. Да, обаче дори това магическо докосване не можеше да ме спаси по време на Ден 1 от U.S. Poker Championship.

Тотално бях загубил концентрация и търпение. Бях прелетял толкова много мили, за да играя в този турнир, а сега, само три часа по-късно дори не исках да съм тук. Ще ви разкажа някои глупави отигравания, които всъщност проработиха (повечето естествено се провалиха, но те са ми мъгливи в момента).

1. Платих рейз до $350, който вече имаше 1 колър с 8 3. На флопа излязоха A-K-7 и двамата играчи чекнаха. Аз заложих 1,200, те фолднаха и аз показах.

2. Отново от бутона, платих $500 рейз, който вече беше платен. Държах космополитната ръка 8 4. Този път на флопа излязоха 9 8 2 и някак се случи, че влязох олин с оставащите ми $12,000 чипа. За мой късмет, всички фолднаха. Показах 4.

3. Играч от средна позиция рейзна три пъти големия блайнд и един плати. Аз естествено рирейзнах до $1,500 от големия блайнд с J-3 офсют. Двамата фолднаха и аз отново си показах ръката.

Когато бяха изминали три часа от началото на турнира, бях показал общо шест блъфа. Ако показването на блъфове беше целта на турнира, сигурно щях да съм лидер. За съжаление смисъла на събитието беше да увеличиш стака си, а след две нива аз вече почти бях преполовил чиповете си до $13,000 от началните $20,000. Не бях загубил голям пот, но и не бях спечелил такъв.

Просто бях късметлия. Имах толкова много трикове в арсенала си, но така и не можах да осъществя някой от тях. Чувствах се доста глупаво. Вместо да се занимавам с всеки пот, можех просто да правя като другите сериозни турнирни играчи, да чакам нътс и да си пазя чиповете. Поне можех да правя стандартните си "големи" фолдвания" - да не се занимавам с 8-3, да хвърля J-3 и да си спестя мъките с 8-4 срещу рейзър от УТГ. Нормално щях да имам дисциплината да фолдна такива монстър ръце, но не и този ден.

Преди да продължа нататък, искам да ви направя едно признание. Може би имаше нещо, което повлия на съзнанието ми. По принцип не пия кафе, но този ден реших да си взема едно Grande Cappuccino. Освен това бях изял само половин кроасан откакто се събудих. И това не е всичко. Взех и някакви витамини, които по принцип трябва да увеличат енергията ми. Явно е трябвало да прочета листовката, защото се пият на пълен стомах. Е, слабичък съм, но половин кроасан не ми пълни стомаха.

Да, зная. Оправдания. Затова и не исках да го споменавам. Имам предвид, сериозно, след като играя покер професионално от толкова много време, очаквах да имам по-голям контрол над съзнанието си. Е, явно нямах! По принцип усещам, когато имам нужда да си нагодя стратегията, но този ден никоя от системите ми не работеше. Бях в нокдаун и единственото, което можеше да ме спаси за деня, беше камбаната за неговия край.

Динг! "Играчи, това ще бъде последната ръка за вечерта" - обяви турнирният директор. Фиу, бях спасен. Бяха ми останали само $6,025 чипа. Чиплидерът Тед Форест имаше 10 пъти повече от моя стак. Ужас!

Ах, но утре беше нов ден и щях да играя още по-слабо. Преди да легна си обещах, че на следващия ден ще се постарая повече и няма да се предавам, както бях направил на няколко пъти по време на първия ден.

И ето че започна Ден 2 и дълбоко в себе си усещах, че ще се завърна в играта. Спечелих блайндовете 1-2 пъти, което ме задържа в турнира известно време. Тогава дойде големият ми шанс.

При блайндове $300/$600 всички фолднаха до бутона, който реши да лимпне. Ерик Зайдел рейзна от малкия блайнд до $2,500. Аз имах около $8,600 чипа и видях J-J в ръката си. Реших, че не е задължително Ерик да е по-силен и рирейзнах олин. Той бързо плати и имахме класическото J-J на A-K. Всичко беше наред и оставаше да видим само ривъра. Една последна карта и щях да бъда обратно в играта. Стомахът ми беше пълен, не бях пил кафе и бях готов за покер!

И тогава, бам! Асото на ривъра ме изпрати в публиката. Е, ок. "Погледни го от добрата страна" - си помислих аз. "Шампионатът в Боргата започва след само два дни."