Нека продължим оттам, където приключихме част 2. Бях по средата на шампионатното събитие с $5,000 бай-ин в "Боргата". Както може да видите от предишните две части, преминах през много перипетии в турнирната седмица в Атлантик сити.

След всичко това реших да поема контрол над масата си и да направя сериозен рън към победата в този турнир! Чрез няколко точно премерени хода стака ми нарасна от първоначалните $10,000 до над $45,000 чипа.

Захващах се с опоненти, които не оказваха много съпротива. Разбира се Keith "Lehr Jet" ме изпоти по-рано в турнира, но това беше доста отдавна. Сега, след като Keith вече го нямаше, не смятах, че на масата е останал някой, който да иска да "потанцуваме".

След това обаче се появи Baryshnikov, екипиран с танцовите си обувки и много чипове. Естествено това не беше истинският Baryshnikov, но в покера David Oppenheimer беше много близо. Дейвид дойде на масата с почти 40,000 чипа и аз веднага разбрах, че ще има битка. Играл съм доста с Дейвид и много го уважавам като покер играч. Иска ми се да мисля, че имаме подобни стилове. Колкото и да го уважавах обаче, със сигурност не беше "Добре Дошъл" на моята маса.

Самото присъствие на Дейвид щеше да има незабавен ефект върху стратегията ми. Трябваше много внимателно да подбирам ситуациите, в които ще играя срещу него, вместо да рискувам да отпадна в един единствен пот. Разбира се, това трябваше да стане без да правя компромиси с играта си. Щеше да е много трудно да се балансира: Трябваше да остана много агресивен, но все пак внимателен. Трябваше да играя на сигурно, но да не му позволявам да се възползва от това.

Очертаваше се доста забавно. Просто обичам предизвикателствата, а Дейвид определено е адски силен опонент. Той е толкова страшен, че направо ме унищожава - независимо дали ме надиграва, аутфлопа или просто има по-добри карти от мен. Ясно ви е, че доста съм си патил от срещите с него, а те бяха много.

Той просто не се отказваше. Използваше всяка възможност да се спечели от слабостите на опонентите си. След около час игра, ръцете протичаха по следния начин: Аз лимпвах, Дейвид рейзваше, аз плащах. След флопа аз чеквах, той залагаше, аз плащах. Аз чеквах на търна, той залагаше и аз фолдвах. Това се случи безброй пъти. Никога нямах ръка, която смятах за достатъчно силна, за да му се противопоставя. В същото време не исках да влизам олин на блъф.

Защо беше толкова трудно да се играе срещу Дейвид ли? Той просто правеше барел след барел. Той защитаваше рейза си префлоп с такъв на флопа, след това рейзваше и на търна без значение от излязлата карта. Моята цел беше да се възползвам от това, но така и не се появяваше изгодна ситуация.

Вместо това той ми вземаше всеки път между $3,000 и $8,000. Знаех, че специалността на Дейвид е лимит холдем и начинът, по който той водеше ръцете си в no-limit беше точно такъв.

Важно е да разберете, че не критикувам играта му на no-limit, а просто споделям наблюденията си. Надявах се да успея да се възползвам от факта, че имах много повече опит от него на no-limit. Вместо това неговата стратегия работеше перфектно срещу мен.

Не исках да бягам от стратегията си, но знаех, че в някой момент ще трябва да се изправя срещу него и да кажа "Стига"!

И така, бях от първа позиция с 8 7 и лимпнах за $400 чипа. Още един играч лимпна и Дейвид, който правеше това цял ден, рейзна до $2,400. Мислейки си, че това може да е ръката, с която да трапна Дейвид, аз платих. Освен това знаех, че Дейвид рейзва с доста широк рейндж от ръце и често ги показва. Например, в една от ръцете аз рейзнах от първа позиция и бях платен от друг играч. Дейвид след това реши да рирейзне, като и двамата фолднахме. Той размаха 2 пред очите ни. Наистина играеше страхотно.

Имахме пот от $6,700. Както във всеки от случаите досега, Дейвид имаше позиция. На флопа излязоха Q 7 3, не точно картите, които се надявах. Както винаги аз чекнах и той заложи почти автоматично $5,000.

Хмм... седмиците може да са добри. Не е казано, че е много силен, за да заложи в тази ситуация. Помислих си, че трябва поне да платя. Не, че правех друго цял ден. Но след това си казах: "Не, не може да му подаряваш така чипове. Ако платиш, или ще му дадеш свободна карта да те победи, или по-лошото - ще го оставиш да те надиграе на търна. Не, нека го поставим на тест този път."

Преброих си чиповете, които бяха малко над $33,000 (все още един добър стак). В пота обаче имаше $11,700. Дилемата, пред която бях поставен, беше: "Колко да рейзна без да се комитна? С други думи, колко да заложа, за да мога да фолдна, ако той ме 3-бет-не?

Беше ясно, че олин не е приемливо, тъй като не ми оставяше изход, ако е флопнал нещо силно. Минрейзът също нямаше да свърши работа, тъй като щеше да го накара да плати с почти всяка ръка.

След кратък размисъл реших да рейзна до $15,000. Това ми оставяше $18,000 чипа, в случай, че той решеше да плати или да влезе олин.

Като имаме предвид колко голям контрол имаше Дейвид над мен цял ден, бях почти сигурен, че ще бъде склонен да ми даде един пот. Мислех, че ще фолдне дори топ чифт в тази ситуация.

Това беше първият път, в който отговарях на агресията му на флопа, така че трябваше да повярва, че съм силен. Е, Дейвид се чуди поне три дни и половина преди накрая да фолдне.

За мен бе без значение какво е имал. Дори да е държал по-добрата ръка, действията ми бяха логични. Тук идва частта, в която би трябвало да ви кажа, че в последствие съм го бъстнал и съм спечелил турнира. Е да, обаче нещата се получиха точно така.

Въпреки че спечелих тази битка с Дейвид, той определено спечели войната. Нашата битка продължи и през последния час от играта за деня и след като загубих няколко пота от него, приключих играта с $9,750. "Ох, братко!" Май трябваше да съм малко по-внимателен. За пореден път се бях увлякъл в екшъна.

Борих се много и успях да се върна на $33,000 чипа. За жалост имах 7-7 срещу 5-5 и загубих, с което играта ми приключи. Останах с много малко чипове след тази ръка и антето ме изяде много бързо.

Какво се случи с Дейвид, който ми направи живота труден? Ами той приключи на трето място в турнира. Поздравления, Дейвид! Чакам с нетърпение бъдещите ни схватки на ринга, независимо дали на събития от WPT или на кеш игри. Обещавам, че другия път ще те направя толкова нещастен, колкото ти мен през този ден.