Ако сте чели първа част от статията ми за "Седмицата в Атлантик сити", знаете колко бях разочарован от представянето си в United States Poker Championship в "Тадж Махал". Играх немарливо в началото и средата на турнира, а успях да възвърна фокуса си към края, но беше прекалено късно. Това нямаше да се случи в "Borgata". Бях изхвърлил слабостите от играта си и бях готов да се представя на топ ниво.

$5,000 шампионатното събитие в "Borgata" беше част от World Poker Tour. Откакто WPT и WSOP започнаха да се предават по телевизията, много нови играчи се записваха за събитията с голям бай-ин. Това беше първият голям турнир в "Borgata" и броят на участниците беше 235. Удивително!

С 235 играчи в турнира не беше изненада, че на масата ми имаше нови лица и като цяло бях доволен. Изглеждаше, че това ще бъде една от ситуациите, в които мога да използвам някое от любимите си оръжия, за да се удвоя. Започнахме с $10,000 в чипове, които аз доста бързо успях да превърна в $17,000 още преди първата почивка.

След това обаче поех доста силен удар, който ме върна на началния стак - около $9,6000. Един рунд по-късно, при блайндове $50/$100 се случи следната ръка:

Keith “Lehr Jet” рейзна до $400 от ранна позиция. Бях го виждал да прави такива рейзове с ръце като 5-2, така че не бях притеснен от силата на ръката му. Ако не друго, размерът на залога му крещеше слабост.

Всички фолднаха до мен на малкия блайнд и погледнах J T. Това е добра дроуинг ръка и се почувствах доста комфортно да платя допълнителните $350, за да видя флопа. Големият блайнд също плати. Преди да дойде флопа реших, че няма борд, на който бих рейзнал. Тъй като Keith беше рейзнал, бях убеден, че той щеше да заложи почти всеки флоп, така че ако "вържеше", може би щях да успея да го трапна. Затова обявих чек още преди дилърът да е раздал картите.

Флопът беше добър предполагам - A K Q. Бях флопнал нътс с роял флъш дроу. В този момент се надявах да съм сгрешил за ръката на Keith и той наистина да е силен. Големият блайнд също чекна до Lehr Jet, който не разочарова. "Ъм, ще заложа $1,500." - обяви той. Играл съм доста с Keith в кеш игри и той знае, че съм способен да го рейзна тук с боклуци. Случвало се е да "потанцуваме" с отвратителни ръце.

Въпреки това Keith не е глупав, затова знаех, че трябва да имам план, който да ми позволи да се удвоя. Той ме покриваше, така че нямаше как да го елиминирам. Реших, че искам да презентирам слабо асо. За да изпълня това, трябваше да направя информативен рейз. Така че почти веднага минрейзнах бета на Keith.

Предположих, че ако Keith има A-K, A-Q, K-Q или дори A-J и А-Т, ще успея да го трапна. Всъщност, с някоя от тези ръце той можеше да реши да влезе олин още тук! Разбира се, това щеше да се случи и ако беше флопнал сет.

И така, играчът от големия блайнд фолдна и дойде ред на Lehr Jet. "Олин" - обяви той. Изчаках само секунда, проверих борда още веднъж, погледнах отново ръката си, за да се уверя, че очите не са ме излъгали първия път и обявих "плащам".

Това беше доста напрегнат момент. Нямах търпение да видя срещу какво бях изправен. Какво държеше Keith? Сет, два чифта? Или може би фрийролвах, ако двамата бяхме флопнали стрейт. Аз показах ръката си, но Keith отказа. Той просто кимна, каза "Добре е" и реши да изпрати картите си на боклука.

Тъй като бях прекалено привързан към правилата, информирах Keith, че трябва да обърне ръката си. Това странно правило беше добавено наскоро от Асоциацията на турнирните директори (TDA), за да се предотврати чийтване и да се ускори играта. Keith каза: "Няма как да победя. Вземаш я. Какво толкова?" Е, не мислех, че има начин Keith да е дроуинг дед. Дори да имаше чифт двойки, все още можеше да хване рънър рънър за фул хаус.

Най-накрая Keith обърна ръката си с доста голямо нежелание. 4 2. Хмм... Точно така, с Keith играхме в пот за $20,000 до търна, като едната ръка беше стрейт до асо с роял флъш дроу, а другата ръката беше... еми, 4-2!

Какво успокоение! Нищо не можеше да се обърка, тъй като Keith беше напълно дроуинг дед. След това обаче на търна излезе десетка и осъзнах "Ух, ако на ривъра излезе вале, ще сплитнем". Разбира се, не бях много притеснен и вече бях започнал да мисля каква ще ми бъде стратегията след като се удвоя. И тогава излезе ривър картата - J. "Пфф... Какво пък беше това?"

Беше доста трудно за преглъщане, но сега като погледна назад мисля, че беше доста смешно. Смешно беше, че Keith реши да ми шовне с 4-2 и второ, че го убеждавах да не си мъква ръката. Това беше все едно да му кажа: "Недей, все още можеш да ме биеш!" :)

И не на последно място беше смешно, че на търна и ривъра излязоха T и J. Най-малкото, което мога да кажа е, че това беше доста странна ситуация. Не, не съм разстроен от случилото се. Изиграх ръката, така че Keith да влезе олин и това проработи. Защо обаче не го оставих да си хвърли ръката? Еми защото правилата са такива. За да защитим честността на играта е важно да се спазват правилата, независимо дали ни устройва или не.

Добрата новина за мен е, че успях да си възвърна формата. В следващата част ще ви разкажа какво се случи в останалата част от турнира.