В началото на 2003 г. взех решение да играя по-малко турнири и да се върна към кеш игрите на живо. Да си част от турнирната сцена е забавно, но постоянните пътувания са много уморителни и честно казано парите не са същите. Беше интересно да взема участие в състезанието "Играч на годината", но в интерес на истината трябва много добре да подбираш турнирите си, за да имаш шанс да спечелиш.

Така че реших да се върна да работя в "Белажио" няколко пъти в седмицата. Играта там най-често е комбинация от седем или осем покер разновидности: hold’em, stud, Omaha eight-or-better, stud eight-or-better, ace-to-five triple draw, deuce-to-seven triple draw, razz и Omaha high. Ако трябва да съм честен, никак не харесвам Omaha high. Ако сте чели блога ми "Тази игра не струва", знаете какво означава това. Просто не съм толкова добър в тази разновидност на покера и/или не съм я схванал напълно.

Но вместо да се дърпам и оплаквам "Тази игра е глупава" или "Защо трябва да играем тази игра?", а защо не и "Няма никакви умения в тази късметлийска игра", аз просто реших да си затварям устата и да я науча. Много ми харесва покер микса, защото убива монотонността и еднообразието от играенето на една разновидност. Естествено, ако зависеше от мен, щяхме да опитаме всички вариации на покера. Но естествено на масата винаги имаше някой, който казва: "Не, няма да добавим hold'em, освен ако не добавим и ace-to-five" или пък "Може да добавим stud и razz към микса, но само ако премахнем hold'em и deuce-to-seven". А после следва: "Защо всеки път трябва да става както ти искаш?" Бла, бла, бла! Този процес на уговорки понякога отнема повече от 20 минути и за мен е едно от най-дразнещите неща в играта.

Разбирам, че всеки иска това, в което е най-добър, но ето една универсална рецепта, която явно никога не им е хрумвала: Да научат всички игри добре и няма да се чувстват като аутсайдери в някоя от вариациите.

Е, както може да се досетите, аз самият се чувствах като аутсайдер на Omaha high, но не толкова много, че да искам да я премахнем от микса. Смятах, че съм фаворит във всички други игри и осъзнах, че единственият начин да стана по-добър на Omaha, е да натрупам опит.

И така, беше вторник вечер в "Белажио" и играехме $600/$1,200 6-хендед микс. Когато стигнахме до Omaha high, ми раздадоха T T 4 2 от първа позиция. Бях забелязал, че няма много рейзове префлоп, затова прецених, че искам да видя евтин флоп с тази ръка и лимпнах. Още двама играчи лимпнаха след мен, както и малкия блайнд, така че петима видяхме флопа.

Флопът беше T 4 3. Имах топ сет, но долу имаше възможност за флъш, а в ръка срещу още четирима опоненти вероятността някой да го е закачил изглежда още по-голяма. Играчът на големия блайнд заложи, но по някаква причина го сложих на среден флъш или блъф с голо асо купа. Очаквах да чекне, за да опита чек-рейз, ако беше флопнал нът флъш. И така, единствената опция, която имах в тази ситуация с топ сет, беше да платя, за да оставя другите след мен да направят същото и да подобрят пот-одс-а ми. Да, обаче никой друг не плати.

На търна излезе J, никаква помощ за мен. Играч "Y" (реших да кръстя така съперника си в ръката) заложи отново. В този момент реших, че ще му плащам докрай, независимо дали ръката ми ще се подобри. Така че рейзнах (прочетете блога ми "Игра на търна"). Защо го направих ли? Ако играч "Y" наистина имаше среден флъш, можеше да ме постави на нът флъш след рейза и да фолдне. Освен това, ако имах нът-флъш има голяма вероятност пак да изиграя ръката по този начин - да слоуплейна на флопа, за да оставя другите да се закачат, а след това да рейзна на търна, когато залогът се удвоява. (Забележка от Igrach.com: Ако все още не се забелязали, става въпрос за limit игри).

Единственото нещо, което ме притесняваше, е дали играч "Y" държи A, независимо дали всъщност има нът флъш. Основният въпрос, на който трябваше да си отговоря, е дали щеше да ме 3-бет-не на търна с голо асо купа, а след това да заложи и ривъра. За мен беше ясно, че ако държи нът флъш, 100% щеше да ме 3-бет-не още тук. Ако играехме pot limit Omaha, нямаше да изиграя ръката по този начин и да се поставя в подобна ситуация, но тъй като беше лимит, изиграването щеше да ми коства плащането на един залог или поне така си мислех. След като анализирах ръката още малко, осъзнах, че ще трябва да сложа още два залога в пота, ако смятах да платя и на ривъра.

Целта ми с този рирейз на търна беше да се опитам да спечеля ръката още тук. Беше рисковано, но бях сигурен, че играч "Y" няма нът флъш, докато той не ме 3-бет-на!

Упс! Въз основа на езика на тялото му вече бях сигурен, че има нътс. Нямаше да платя на ривъра, освен ако ръката ми не се подобри. Знам, че бях планирал да платя и ривъра, но след като видях начина, по който ме 3-бет-на, реших, че няма нужда да плащам на ривъра.

Аз естествено доплатих на търна, тъй като ми костваше само един залог, а вече имаше доста пари в пота. На ривъра обаче за моя радост излезе и четвъртата десетка. Успях да изградя доста стабилен пот с по-слабата ръка, а сега хванах единия от аутовете си и всичко се нареди по най-добрия начин. Може ли да стане по-хубаво? Явно да, защото играч "Y" заложи отново, а после плати и рирейза ми.

Като се върна към ръката виждам, че съм я изиграл доста слабо. По-добрият вариант беше просто да платя на търна. Тогава рейзът ми изглеждаше като отиграване за напреднали, но бях пропуснал една важна подробност. Ако опонентът ми имаше ръката, която си мислех, че има, най-вероятно щеше да чекне търна, а не да заложи.

Защо ви разказах всичко това ли? Не, не се хваля, че съм извадил късмет.

Такива грешки са простими, но само ако успеете да извлечете полза от тях. И нямам предвид да ги спечелите, защото рядко ще имате късмета да ви излезе "вълшебната карта". Трябва да осъзнаете къде е била грешката ви и да направите нужните корекции, за да станете по-добри в тази вариация на покера. Това е единственият прав път!

Аз самият не съм експерт в Omaha, но след като прекарах много часове в анализиране на ръце, се надявам, че съм разбрал голяма част от тънкостите на играта. Това естествено се отнася за всяка вариация на покера, не само Omaha. Както вече казах в един от предишните си блогове "Тази игра не струва", има два начина да се справите:

(1) Да игнорирате всичко и да обвините "глупавата игра";
или
(2) Да предизвикате себе си и да научите всичко, което можете за тази вариация на покера.

Моят Съвет? Изберете №2!