В последната статия ви споделих част от личната си история, която ми "помогна" да унищожа банкрола си. Разказах ви и за едно момиче, което срещнах - "Дилайла". Тя е жена, която никога не беше чувала какво е покер, но имаше огромно влияние върху начина, по който се отнасях към бизнеса си - да играя покер.

Последното, което споделих в предната статия, беше, че рядко имах възможността да играя покер. На моменти дори трябваше да се пазаря с нея, за да мога да отида и да си върша работата. Естествено, както вече казах, тя не разбираше как "хазарта" може да бъде работа. Опитах се да й обясня какво всъщност е покера и въпреки че имах няколко "пробива", те бяха малко.

И така, отивах в "Белажио" и играех цяла вечер, знаейки, че това ще бъде единствената ми възможност за седмицата. Естествено, в крайна сметка играех прекалено много "изморени" часове, което имаше негативен ефект върху резултатите ми. "Часове, а не резултати" вече изглеждаше невъзможна мисия.

И въпреки всичко това имаше телефонни обаждания от сорта на "Кога ще си дойдеш вкъщи? Знаеш, че не ми харесва да бъда сама вкъщи вечер."

"Мисля, че ти казах преди да тръгна, че ще играя цяла нощ. Изминали са само два часа!"

"Е, поне печелиш ли?"

"Да, около $5,000 съм напред за момента."

"Ооо, тогава защо не си дойдеш вкъщи? Какво им има на $5,000?"

Също като майка ми! Майка ми имаше извинение да се прибера вкъщи независимо как се справях. Ако й кажех, че печеля, отговорът й беше "Добре, това е достатъчно, защо не вземеш парите и да си дойдеш вкъщи? Сготвила съм от това, което обичаш."

Ако губех, тя казваше "Е, изглежда не ти е ден днес. Защо не си дойдеш вкъщи и ще ти направя мамалига?"

Ако пък бях на нулата "Е, ако виждаш, че нищо няма да стане днес, може би трябва да си дойдеш вкъщи и да не си губиш времето там с всичкия този дим в залата. Направила съм свежа яйчена салата. Само да знаеш колко е вкусна."

Да, това беше майка ми! Как да не я обичаш?

Както и да е, нека се върнем към Дилайла. Както вече казах, тя не играеше хазарт, така че не разбираше "теорията на покера" независимо колко се опитвах да й я обясня.

"Мила, мисля, че вече ти казах, че няма значение как се справям. Единственото, което има значение, е, че играта е добра и аз играя добре."

"Така казваш винаги и после се прибираш вкъщи, като си загубил $20,000. Ако ме беше слушал да си дойдеш, когато ти казах, щеше да си много по-добре. Защо поне веднъж не се вслушаш в приятелката си?"

Тези телефонни разговори направо ме побъркваха. Да се опитам да обясня на Дилайла, че това ми е работата и това правя цял живот, беше все едно да си блъскам главата в стената непрекъснато!

Така, както Далила унищожава Самсон като му отрязва косата (библейски персонажи), така моята Дилайла унищожаваше уменията ми да си върша работата по начина, по който имах нужда, за да бъда успешен. Естествено, тя прекрачваше всякакви граници, но се опитвах да правя компромиси, понеже разбирах, че тя не е хазартна личност и щеше да отнеме време, докато разбере и повярва в бизнеса ми.

"Ок, скъпа, ще се прибера скоро." И всеки път, когато кажех това, губех три поредни огромни пота подред. Всъщност, изглеждаше, че всеки път, когато тя се обаждаше, се случваше някакъв жесток bad beat. Не съм суеверен, но по едно време започнах да си мисля, че не трябва да си вдигам телефона, когато тя звъни.

И... само след час, тя се обаждаше отново! "Скъпи, къде си? Каза, че ще се прибереш скоро."

"Да, така казах, но двама слаби играчи току що седнаха на масата и не мога да си тръгна точно сега."

Това беше лъжа в 90% от случаите, но по дяволите, можете ли да ме обвините?

"Ох, все така казваш, когато трябва да си дойдеш вкъщи? И как всеки път, когато тези слаби играчи седнат, се прибираш със загуба от $20,000?!"

И така всеки път, когато отидех в "Белажио". В крайна сметка след цялото това напрежение и постоянните загуби, изчезна и капиталът, с който да мога играя в тези игри.

Имаше и други аспекти във връзката ми с Дилайла, естествено, но предпочитам да не ги споделям и да се придържам към проблемите, които са директно свързани с професията ми на покер играч.

И така, отново бях разорен и нямах възможността да си проправя път нагоре от дупката. В миналото, когато идвах във Вегас, за да играя $20/$40 в "Мираж", винаги бях решен да отделя колкото часове са нужни, за да се издължа. Ако дължах пари на някой, той можеше да бъде сигурен, че щях да си скъсам задника от работа, но щях да му се изплатя.

Ситуацията сега обаче беше различна. Колкото и да исках да отида и да работя, докато Дилайла беше с мен, беше невъзможно да се концентрирам и да направя това, което смятах за правилно. А правилното решение беше да отида и да играя, за да изплатя дълговете си, колкото се може по-бързо. Разбира се Дилайла нямаше да разбере това, така че бях поставен пред доста неприятна дилема.