Седите на маса с десет човека с блайндове $1-$2 в местното казино. Играта вече продължава известно време. Двама от опонентите ви имат цяла кула от чипове пред себе си, а други двама са много шорт. Въпросът тук е колко от вашите 9-ма съперници в този момент са в тилт?

Моето най-добро предположение е, че всеки един от тях е в тилт. Да! Във вашето ежедневие на no-limit игри с ниски залози е много вероятно след малко повече от половин час игра всеки да е в тилт.

Звучи ви абсурдно? Ако дефинираме тилта като състояние, в което изпадаме след загубата на голям пот, тогава със сигурност звучи смешно да си мислим, че всеки е в тилт. Но нека ви обясня същността на моята теза. Мисля, че вие сте в тилт, ако позволите вашите рационални решения да бъдат засенчени от емоционалното ви състояние. Излиза, че спрямо този стандарт всички, които в момента играят покер, са в тилт.

Ето защо! Приемаме, че всеки, загубил значителна сума пари в някой пот, е в тилт. Броят на играчите, които губят и се отърсват напълно от неуспеха, е минимален. Определено не очаквам да срещна такива опоненти на маса с блайндове $1-$2.

От друга страна има играчи, които са почти на нулата след изиграването на сесията. Има два начина това да се случи: Може да не им идват никакви ръце и да фолдват, фолдват, и след това отново да фолдват. Другата причина е да са играли в потове с противоречив успех. Загубили са пот, който е скъсил стака им, а в последствие са спечелили такъв, който ги е върнал в първоначална позиция.

Постоянното фолдване е доста дразнещо. Да виждате как Фортуна си играе със стака ви в двете посоки също. Затова очаквам, че колкото повече някой стои около първоначалните си чипове, толкова по-ядосан ще бъде. Ядосаните и раздразнени опоненти се опитват насила да влязат в ръце, за да "извикат" късмета си, вместо да изчакат правилните моменти.

И накрая има победители. Печелившите не могат да са в тилт, или пък не е точно така? Всъщност, разбира се, че могат. Победителите са склонни да изпадат в онова състояние, което аз наричам „щастлив” тилт. Те са толкова замаяни от трупането на всички тези чипове пред тях, че спират да мислят рационално. Това са признаците на т.нар. щастлив тилт.

Тези играчи започват да играят много повече ръце от обикновено. Ако сте играли покер на живо, няма как да не сте ставали свидетел на такава ситуация. А може би действащите лица сте били самите вие...

Някой печели толкова голям пот, че влиза в следващите пет последователни ръце само заради огромната планина от чипове пред себе си. През този период обаче му трябва три пъти повече време от обикновено, за да вземе решение. Трябва да спре да брои кулите от чипове, да изнамери картите от под стака си и чак тогава да помисли за самата ръка.

Дали би фолднал? Никога! Мога да преброя на пръстите на едната си ръка играчите, които са спечелили чудовищен пот и в следващата ръка са фолднали префлоп. Забележка: Редовните играчи са склонни да бъдат малко по-добри в тази насока. По-вероятно е този човек да плати без да си погледне картите, отколкото да ги види и да фолдне префлоп.

Това е "щастливият тилт"! Тези играчи печелят огромно количество чипове и за тях е нищо да хвърлят някой друг чип в следващата ръка. И в следващата, и в следващата…

Те също имат склонност да плащат рейзове и рирейзове доста с по-лууз рейндж. Еуфорията от спечелването на голям пот ги кара да останат в центъра на екшъна повече от необходимото.

Добър начин да експлоатираме тази тенденция е да разширим рейнджа, с който рейзваме и рирейзваме от позиция. Ако е склонен да плати $80-$100 префлоп в игра на $2/$5, ще го рирейзвам с високи и ниски покет чифтове, аса до A-T и дори K-Q. Ако съм на бутона (и затова е малко вероятно след мен да има някой със силна ръка), аз ще разширя още повече рейнджа на рейзване. Може да не ви е много комфортно да играете в пот от $200 префлоп с K-Q, но щом играчът иска да ви плати извън позиция с К-4 или Q-2 офсют, защо да не вземем допълнителните пари, които ни подаряват?

Играчите в щастлив тилт са склонни да заместят стандартната си постфлоп стратегия с много по-екстремна такава. Да кажем, че този по принцип слаб играч е спечелил огромен пот като е платил голям блъф на ривъра с втори чифт. През цялата останала вечер очаквам този играч да плаща още по-често, отколкото го прави по принцип. Той ще плаща на флопа с всичко. Ще плаща и вашите големи залози на търна дори с чифт двойки. Той не винаги ще плати и залога ви на ривъра, но ако пак му дойде "чувството", че някой блъфира, няма да се посвени да плати олин с всеки мижав чифт. В крайна сметка, големият кол му е донесъл печалбата от първия голям пот, така че едва ли ще се срамува да го направи пак.

Но не само плащането може да ви донесе печалба от "щастливите тилтъри". Ако те обичат да блъфират, ще започнат да го правят още по-често, най-вероятно и в безнадеждни ситуации. Ако пък са склонни да надценяват топ чифтовете или овърчифтовете на координирани бордове, в това състояние те ще го правят още по-често. В ситуации, в които по принцип биха само платили преди да се тилтнат щастливо, да кажем на борд с три карти за стрейт и флъш, те сега не само ще рейзнат, ами и ще са готови да влязат олин.

Експлоатирайте тези промени по очевидните начини. Ако те плащат повече, залагайте за валю с по-слаби ръце отколкото при нормални обстоятелства. Ако блъфират повече, чеквайте добрите си ръце по-често и ги оставете да ви блъфират. Ако пък са по-склонни да влязат олин, не слоуплейвате силните си ръце. Но във всички тези ситуации трябва да намалите честотата, с която вие блъфирате. Играчите в "щастлив тилт" са най-трудни за блъфиране.

Играчите в щастлив тилт могат да бъдат много коварни. Ако сте напред със солидна сума, се чувствате добре. Чувствате се във вихъра си. Не усещате играта ви да куца. Но това може да бъде само илюзия. Преди имах проблеми с щастливия тилт, но ето как ги реших. Правех точно обратното на това, което правят играчите в щастлив тилт. Започнах да играя малко по-тайт префлоп. Освен това се придържах към ABC на покера в по-голяма степен, отколкото по принцип бих. Започвах да чек-фолдвам пропуснати флопове, да правя по-малко c-bet-ове, да блъфирам по-рядко. Правя и по-малко геройски плащания. Дали съзнателно или не, играчите очакват от този с големите купчини чипове да играе лууз. Като "затворя" играта след спечелването на голям пот, се предпазвам от клопките на щастливия тилт, докато другите все още биха изплатили големите ми ръце. Ако смятате, че имате признаци на щастлив тилт, силно ви препоръчвам да направите горните настройки на играта си.

Но нека се върнем на масата с десет човека, на която всеки е в тилт. Губещите са раздразнени, ядосани и уплашени, че следващата им ръка отново ще падне на ривъра. Играчите, които са на нулата, пък са отегчени. Печелившите пък се чувстват "безсмъртни" и започват да подаряват чипове. Никой не е в ред освен момчето, което току що седна.

Покер. Какъв наркотик само, а?