Избягвам да играя потове извън позиция. Обаче когато това стане, най-често срещаният сценарий е да рейзна префлоп и някой да плати след мен.

При такава ситуация, голяма част от начинаещите играчи винаги правят c-bet на флопа. Това е твърде агресивно. Трябва да чеквате много флопове извън позиция, независимо дали сте префлоп рейзър или не.

Питате се защо смятам така? Е, ще ви отговоря кратко, точно и ясно. Поне веднъж ще получите кол на префлоп рейза си от добър играч в позиция и тогава вече не сте фаворит в ръката. Компетентните покер играчи ще платят залога ви префлоп с арсенал от ръце, приблизително равни по сила на тези, с които вие бихте рейзнали.

А сега нека онагледим ситуацията с пример. Представете си, че сте четири позиции преди бутона и рейзвате до $20 на лимити $2-$5. С какви ръце бихте рейзнали префлоп? Ако решите да играете агресивно, но не прекалено лууз, ще заложите префлоп с ръце от сорта на 4-4, Q-T сютед, A-6 сютед и A-J офсют. Като цяло добрите играчи не биха платили залога ви с по-слаби ръце от тези. Естествено в рейнджа си ще имате А-А и К-К, докато опонентът ви по-скоро ще рирейзне с тях. Като цяло обаче рейнджът, с който рейзваме, не се различава много от този, с който ще ни платят.

Вие сте извън позиция, нямате никакво предимство в ръката и сте изправени пред силен противник. Това определено не е печеливша ситуация. Какво да направите? Истината е, че тук трябва да чекнете много флопове. Но само защото чеквате не означава, че сте слаб играч или предавате ръката. Все още имате много оръжия в арсенала си. Може да чек-колнете с добри ръце. Или пък да чек-рейзнете. В тази статия ще се опитам да ви просветля относно тънкостите на чек-рейз блъфа.

Тъй като повечето играчи пренебрегват този сценарий, те пропускат възможността да се възползват от силата на чек-рейз блъфа. Това е мощна стратегия, разбира се, ако бъде използвана в подходящи ситуации.

Ето един пример: Играете на лимити $2-$5 и стакът на опонента ви в ръката е $400. Вие рейзвате три позиции преди бутона с K-Q офсют. Бутонът плаща, а блайндовете фолдват. Бутонът играе тайт префлоп и залага при евентуален чек от страна на опонентите. Знаем, че не се стаква лесно.

Отваря се следния флоп: A-9-7. Много играчи автоматично залагат на асото, ако са рейзнали префлоп. Теоретично да залагате на асо хай флопа с всякакви ръце е грешна практика. Тъй като рейнджът на противника ви е близък до вашия, не е толкова вероятно да имате по-силна ръка от него.

Преди да продължим с дискусията, трябва да подчертая, че ключът към решението тук е рейнджа на съперника. Ако играете срещу риба, която плаща с всичко префлоп, това е задължителен c-bet. Причината е ясна – рейнджът, с който рейзвате префлоп е доста по-силен от този на рибата.

Ако чекнете, вероятността вашият опонент да заложи е голяма. Този залог може да презентира асо, девет, седем, покет чифт, стрейт дроу, два чифта, сет или… нищо.

С други думи, ако не познавате стила на игра на противника си и сте забелязали единствено, че той залага при чек на флопа, то след чек от наша страна на гореспоменатия флоп и последвал рейз, не бих сложил съперника на кой знае каква ръка.

Така че може да чек-рейз блъфираме доста успешно срещу рейнджа, с който е заложил. Какви ръце биха фолднали тук при чек-рейз? Голям процент от играчите ще се откажат от всички ръце, в които няма асо. Естествено, че ще хвърлят и всички боклуци, с които просто са се опитали да купят пота. Защо да не фолднат и някои стрейт дроу, най-вече гътшот. Много играчи ще хвърлят и слаби аса – нещо от сорта на А-5. А това е повече от половината рейндж на съперника ни. Така че в тази ситуация чек-рейз блъфът би бил доста успешна практика.

Сериозна грешка би била, ако няма какво толкова да презентираме. Какво може да имаме, за да направим чек-рейз? В зависимост от дълбочината на стаковете, може да имаме сет, два чифта или може би А-К. Тъй като опонентът ни играе само с 80 големи блайнда, в неговите очи ще чек-рейзваме за валю А-Q или по-добро. Ако стаковете бяха по-дълбоки, той щеше да помисли, че може да го рирейзнем с доста по-широк рейндж. Това ни дава още едно предимство – да презентираме сила с много от ръцете си, тъй като при тези стакове съперникът едва ли ще ни постави на блъф.

Ако смятате да използвате чек-рейза като блъф, няма да е лошо да го направите и няколко пъти за валю. Да кажем, че сте отворили с 9-7 сютед и хванете 9-7 на флоп А-9-7 рейнбоу с ефективни стакове от 80 големи блайнда. Тук чек-рейзът за валю е резонен, тъй като опонентът ви ще заложи доста често след чек от ваша страна на флопа. Тъй като „лошия” понякога ще има ръце от сорта на А-K до A-J, ще се радвате, ако успеете да вкарате целите стакове в игра още тук. Ръцете, които опонентът би чекнал, са например 8-8, 9-8 и т.н. Те нямат много аутове и най-вероятно ще се изплатят на по-късните улици.

И така, каква е целта? Когато рейзнете префлоп и бъдете платени от добър играч, който има позиция спрямо вас, трябва да чеквате доста флопове. Болшинството играчи залагат прекалено често в тази ситуация и биват хващани натясно с маргинални ръце. Естествено не е нужно да чеквате всеки пот, но ако привидно предадете ръката в 1/2 от тези ситуации, няма да е прекалено и пак може да спечелите пота.

Тук нямаме предвид да чеквате само с ръце, които сте планирали да предадете, ако не закачите нищо на флопа. Трябва да планирате да използвате оръжието на чек-рейза и с добрите си ръце. Трябва и да чек-рейз блъфирате. Това отиграване има няколко положителни страни. Доста често ще ви фолдват още тук, а дори да получите кол, опонентът ви може да има ръце от сорта на J-T, T-8 и дори 8-6, срещу които все още можете да спечелите ръката при шоудаун.

И не на последно място, когато правите това отиграване, поставяте пред много трудно решение играчите със слаби аса като А-6. Те имат три възможности – да фолднат на блъфовете ви, да изплатят А-Q, A-K и т.н. или да ви дадат безплатни карти само с топ чифт.

А както всички знаем – Колкото по-често изправяме съперниците си пред трудно решение, толкова по-често те ще грешат.

Ключът към играта на no-limit hold’em е да успеем да разгадаем силата на нашия рейндж спрямо този на съперника. Когато рейнджът ни е по-слаб и сме извън позиция, трябва да чекваме по-често и да накажем прекалената агресивност на опонента.