Определянето на противниците е основно умение в покера. Ако искате да вземате правилни решения, трябва да гледате играта на опонентите си и да се опитате да разберете какво правят. Проблемът е, че толкова малко ръце стигат до шоудаун, че изключително рядко ще имате възможността да видите картите на съперниците си. Още по-объркващо е, че дори когато ги видите, няма да научите кой знае колко много, тъй като ръцете, които стигат до шоудаун, са или много силни, които са били залагани на всички улици, или слаби такива, които са чекнати докрай. Повечето играчи залагат смело силните си ръце и чекват слабите, така че информацията едва ли е толкова полезна.

Затова трябва да може да извличате информация от ръцете, които не са стигнали до шоудаун. Това се прави като наблюдавате колко често даден играч предприема определено действие. Ако видите някой да участва в 20 ръце за три орбити, той определено е лууз. Ако пък някой изиграе две ръце за тези три орбити, значи е тайт.

Всеки път, когато правим заключение за играта на някой съперник на базата на наблюдения, несъзнателно използваме процес, наречен статистическо заключение. Вземаме малко информация оттук и оттам и правим заключение за процеса, от който сме събрали данните, т.е. като виждаме как опонентът ни е изиграл определен брой ръце, си правим заключение за цялостната му стратегия и как би се държал в бъдещи ситуации.

Ето го и проблемът. Статистическото заключение е измамно, а човешкият мозък не е създаден, за да го прави правилно. По-точно, склонни сме да даваме по-голяма тежест на последните събития и често не оценяваме правилно характеристиките на обекта.

Ето един пример за статистическото заключение. Да кажем, че вървите по натоварена улица и покрай вас минава човек, който е висок 193 см. Може да си помислите "Уау, този е доста висок." След това покрай вас минава друг човек, който е 230 см. Този път най-вероятно ще си помислите "Тоя да не носи кокили?"

Защо е тази разлика? И двете са легитимни наблюдения - единият е 193 см, другият 230 см. Възприятието е различно. Приемаме единият за висок, а другият за чийтър.

Истината се крие в разпределението на населението. Мъжете, които са 193 см., не се срещат често, може би са само един процент от общото население. Но те не са чак такава рядкост, че да не очакваме да се разминем с някой на улицата. От друга страна имаме мъж, който е 230 см. Това е такава рядкост, че има само няколко записани случая в човешката история. Шансовете да срещнем такъв мъж на улицата са почти нулеви и затова приемаме, че той е чийтър, т.е. на кокили.

Но нека се върнем обратно на покера. Един приятел наскоро ми разказа ръка, която е изиграл на $1/$2 no-limit в казино в Лас Вегас. Той не беше сигурен какво да направи на търна и според него е бил изправен срещу "изключително добър играч". Според моя приятел съперникът го е надигравал постоянно. Имал нечовешки способности да чете ръце и бил агресивен на точните места. Приятелят ми каза, че не знае как да се противопостави на такъв противник.

Аз веднага извиках "фал". Приятелят ми можеше да каже със същия успех, че е бил в $1/$2 игра с 3-метров марсианец. "Грешиш!", казах аз. Той ме погледна странно и попита "Защо?"

"За опонента ти." - продължих аз. "Не е имал свръхчовешки способности и не те е надигравал. На базата на това, което ми каза досега, не бих правил никакви настройки.

Нека погледнем играчите на $1/$2 no-limit. Голяма част от тях не са достатъчно агресивни. Някои са прекалено агресивни, други са много тайт. Но болшинството не рейзват достатъчно често.

Малка част от играчите на $1/$2 са свръхагресивни. Те залагат и рейзват при всяка удобна възможност. Освен това играят много ръце.

Броят на играчите на $1/$2 в казината в Лас Вегас, които четат ръце и блъфират като Том Дуан е нула. Ето защо няма как моят приятел да е оценил опонента си правилно.

Приятелят ми каза, че съперникът му е играел тайт. Казах му, че това най-вероятно означава, че по-скоро е бил нит, отколкото играч от световна класа. Просто моят приятел е имал лошия късмет да го уцели, когато е с много силни ръце. Не са ти нужни свръхчовешки качества, когато имаш нътс.

Опонентът на моя приятел не е 230 см, не е носил и кокили. На покер масата е възможно да ти върви много, което прави уменията ти да изглеждат по-големи.

Какъв е смисъла обаче? Когато определяте опонента си, гледайте да им придадете често срещани качества вместо редки такива. Ако видите жена да играе четири ръце подред, значи е лууз. Има много лууз играчи на $1/$2 и според информацията, която сме събрали за това ниво, е съвсем правилно да направим това заключение. Ако обаче видите някой да слоуплейва сет на флопа? Да, може да е "трики". Все пак се срещат и такъв тип опоненти на $1/$2.

Но ако видите играч да влезе олин три пъти и да спечели пота и трите пъти, не предполагайте, че обича да рейзва на блъф на търна. Много малко играчи на $1/$2 обичат да блъфират по този начин на търна и затова общата информация, която имаме, не подкрепя това заключение, поне за момента. След като сме взели предвид само три ръце, е много възможно той просто да е бил силен.

Да, възможно е тайното протеже на Том Дуан да е на вашата маса на $1/$2 по време на "happy hour"-a с двойни покер точки и да се забавлява като ви прави живота труден, но е изключително малко вероятно. Използвайте наблюденията си в контекста и не оставяйте опонентите си да влязат в съзнанието ви.