Наскоро един приятел поиска съвета ми за изиграна от него ръка. Тя се развила на $2/$5 no-limit кеш игра във Вегас. Двама играчи лимпнали, а моят приятел рейзнал до $30 от големия блайнд с A K. Лимпърите платили, като всеки е имал по около $500 пред себе си.

На флопа излезли A 8 5. Моят приятел заложил $60 в пота от $92 и един от префлоп лимпърите платил. На търна дошла 7. Приятелят ми отново заложил, този път $120 в пота от $212 и отново бил платен.

Ривър: Q. Моят човек влязъл олин за оставащите му $410 в пота от $452. "Исках да презентирам флъша." - каза той.

Аз му зададох няколко въпроса. Защо заложи флопа? Защото е смятал, че има най-добрата ръка и играчите с по-слаби ръце като по-ниски аса, флъш и стрейт дроу-ове ще платят. Дотук добре. Но защо заложи търна? Той се почуди малко, но каза, че все още е искал играчите с по-слаби ръце да платят.

Ок, а защо заложи ривъра? "За да презентирам флъша." - отговори той. Но защо искаш да презентираш флъша? "Защото потът е голям и искам да остана агресивен, за да го спечеля." - заяви той.

Имахме проблем. Зададох му още няколко въпроса. Мислиш ли, че някой с по-слаба ръка от теб би платил олин-а ти? Не, залогът е прекалено голям. Точно това е смисъла., каза той, искам да фолднат. Попитах го дали смята, че някой от опонентите му ще фолдне флъш. "Естествено, че не." - беше отговорът му. Ами стрейт? "Сигурно не." Какво ще кажеш за два чифта? "Може би." - каза той. "Най-вероятно няма да фолдне A-Q, но би фолднал нещо от сорта на 8-7."

Добре, а той би ли те рирейзнал на търна с нещо като 8-7? "Най-вероятно."

И така, защо искаше да презентираш флъша, за да изплашиш опонента си? "Защото" - отговори той, "исках да фолдне, за да спечеля пота."

Обясних му проблема с начина му на разсъждение. Той е направил огромен залог, който едва ли би бил платен от слаби ръце и рядко би накарал по-добрите ръце да фолднат. Целта на този залог в ума на приятеля ми е била да накара опонентите със слаби ръце и незавършени дроу-ове да фолднат. Но в това няма никакъв смисъл.

След като поговорихме още малко за ръката, ми стана ясно, че моят приятел просто е бил "влюбен" в идеята да презентира ръка, която няма. Флъш картата излиза на ривъра и това му дава непреодолимото желание да убеди опонента си, че държи флъш.

Концепцията за презентиране на някоя ръка според мен е широко бъркана от средностатистическия no-limit играч. Питам хората защо са направили определен залог и те отговарят "За да представя стрейт, флъш, фул и т.н."

Презентирането на определена ръка не е основателна причина да заложите. Има две основни причини за бетнете в no-limit hold'em: да накарате по-слаба ръка да плати или по-силна да фолдне.

Нека повторим, защото това е много важно. Не е нужно да презентирате точно определена ръка. Залагате, защото искате по-слабите ръце да платят, а по-силните да фолднат.

Ок, ще кажете вие, нали да накараме по-добрите ръце да фолднат се нарича блъфиране. А ако искаме да блъфираме добре, трябва да презентираме ръка, която ще изплаши опонента ни!

Всъщност, истината е - Не. Естествено, че е много по-удобно, ако залозите ви разказват една последователна история за ръката ви. Но в повечето случаи това не е необходимо.

При блъфирането не става въпрос за вас, а за опонентите ви. За силата на рейнджа им и дали те са склонни да фолднат някои от тези ръце. Да кажем, че бордът до търна е T 8 5 3, вие залагате, а съперникът ви плаща. На ривъра излиза K. Това доста често е добра ситуация за блъф. Защо ли?

На търна се откриват възможности за стрейт и флъш дроу. Като чеква и после плаща, опонентът ви най-вероятно държи дроу или един чифт. Ако имаше два чифта или по-добра ръка на този борд, той най-вероятно щеше да рирейзне. Ривър картата обаче не запълва нито един от дроуовете. При тази ситуация рейнджът на опонента ни е много слаб - най-вече бъстнати дроу-ове и чифтове по-слаби от топ чифт.

Какво точно презентирате, ако блъфирате този ривър? Нищо определено. Може би имате сет. Може би покет чифт аса. Всъщност няма значение. Ако шовнете ривъра, много често опонентите ви ще си кажат "Не мога да платя този огромен залог с тази ръка!" и ще фолднат.

Да кажем, че опонентът ви държи A-T на T 8 5 3 K. Вие влизате олин. Той е скептичен. Може да направи геройски кол, а може би пък е имало по-добра ситуация, в която да блъфирате и на която той щеше да фолдне. Ок.

Но А-Т е близо до най-добрата ръка от рейнджа му. По-голямата част от ръцете, които може да държи, са по-слаби и той просто ще фолдва. Блъфът е добър, защото опонентът ви е слаб, а фактът, че не презентирате нищо определено, не ви пречи.

По същия начин блъфирането срещу силен рейндж по принцип е лоша идея, дори да има точна ръка, която да презентирате. Колко пъти сте чували някой да казва: "Мисля, че имаш флъш, но все пак ще ти платя." Това се получава в случаите, в които играчите от ниските лимити имат силен рейндж, осъзнават, че често ще са бити, но въпреки това плащат.

Така че не се притеснявайте много какво ще презентирате. Това е важна концепция при игрите с високи залози и срещу опоненти, които наистина четат добре ръцете. Но в кеш игрите на живо с ниски залози, почти не си струва да се замисляте. Залагайте за валю, когато мислите, че ще ви платят с по-слаби ръце и блъфирайте, когато опонентът ви е слаб. Ако се придържате към тази формула, ще предотвратите напрегнати ситуации и ще станете по-добър играч.