Кеш игрите с ниски залози са потенциална златна мина. Играчите са слаби. В почти всяка ръка някой прави сериозна грешка. Изглежда, че добрите играчи могат да направят много пари само докато седят на масата и чакат силни ръце.

Но всъщност не е така. Много хора имат проблеми да се справят с тези игри, въпреки че опонентите им правят очевидна грешка след очевидна грешка. Та, къде е проблемът?

В покера не е достатъчно да идентифицирате грешките. Трябва да направите още две неща. Първо, трябва да предприемете правилната стратегия, за да се възползвате от тях. И второ, трябва да използвате тази тактика постоянно.

В тази статия ще разгледам някои от най-честите грешки в кеш игрите с ниски залози и начините, по които може да се възползвате от тях.

Грешка 1. Играта на прекалено много ръце за прекалено много пари.

Това е отличителен белег на игрите с ниски залози. Седнали сте на маса с блайндове $1/$2. Някой рейзва до $15, "стандартният" рейз на масата. Четирима играчи плащат.

От теоретична гледна точка, отварящият залог е прекалено голям. Хората слагат прекалено много пари в пота с лоши префлоп ръце.

Ако отново се обърнем към теорията, целта на отварящия рейз е да спечели блайндовете, $4 в случая. Но в кеш игрите на живо с малки залози, блайндовете са почти без значение. Имам чувството, че на някои маси могат да се съберат $75 префлоп, дори блайнда да е $0.01. Хората рейзват и плащат, защото искат да играят ръце, а не с цел да спечелят това, което в момента е в пота.

Но как да се възползваме от това? В такива кеш игри виждам хора да хвърлят по $15 префлоп с маргинални ръце и да казват "пот одс". Това не е експлоатиране на грешката, а просто включване в рулетката.

Най-лесният начин да се възползвате от слабостта на другите е да рирейзнете префлоп. Естествено няма да го правите всяка ръка. Но го правете често. Да кажем, че имате $100 стак на големия блайнд. Някой рейзва до $15 и четирима играчи плащат. В зависимост от играчите може да шовнете спокойно и да очаквате да спечелите. Понякога ще ви плащат, но ще си струва, дори ако спечелите веднага и 25% от ръцете.

Когато сте по-дийп, не е нужно да влизате олин всеки път, но направете рирейз (ако е възможно от позиция) със силни ръце и се "оглеждайте" за удобни ситуации за блъф. С всички тези "мъртви" пари в пота, това действие почти автоматично става печелившо. Да плащате с 8-5s не е начинът да се възползвате.

Плащането прекалено често със слаби чифтове след флопа.

"Не можеш да ги блъфираш тези, ще ти плащат с всеки чифт!" Чувал съм това милиони пъти. Това е радост за ушите ми, особено ако е последвано от "Не можеш да победиш някой, който играе толкова зле!"

Често ми идва да кажа: "Не, ти не можеш да победиш някой толкова слаб!"

Напълно разбирам защо някои играчи имат проблеми с колинг стейшъните. Причината е, че не правят подходящите настройки.

Толкова е лесно. Просто блъфирайте по-малко (въпреки че в някои случай трябва да използвате ситуацията за блъф) и правете повече залози за валю. Когато срещу нормален играч бихте заложили топ чифт с добър кикър една улица, срещу колинг стейшъна заложете и на трите. Когато срещу нормален играчи бихте заложили A-J на флоп K-J-6 само веднъж, срещу стейшъна заложете на три пъти.

Той плаща с много слаби ръце. Това означава, че вие трябва да залагате малко по-добри. Ако не го направите, няма да го биете. Това са лесни пари!

Грешка 3. Прекалено често блъфиране.

Повечето кеш играчи на ниските лимити блъфират много рядко. Но има такива, които направо се поболяват да използват тази стратегия. Направо изглежда, че всеки път, когато им чекнете, те ще заложат!

Понякога те се справят доста добре, особено когато променят размера на блъфовете си. Другите играчи на масата коментират по повод тези хронични блъфьори: "Само изчакай, ще хвана ръка срещу теб и ще те събера."

Има само два проблема с тази стратегия. Първо, хората плащат малките залози, но нямат куража да отговорят на големите. Например, блъфьорът ще рейзне префлоп и опонент ще плати с J-J. На флопа излизат K-9-6 с две купи. Чек/кол. Търнът е 5. Играчът отново ще чекне и ще бъде готов да плати нов малък залог. На ривъра излиза 4, което запълва флъш дроуа. Играчът ще чекне отново, като при олин ще фолдне с думите "Не мога да платя. Прекалено много иска." Открихте ли себе си в този пример?

Второ, хората отказват блъфьорите прекалено рано в ръката като показват силата на ръката си. Например, блъфьорът ще рейзне префлоп, играчът ще плати с A-K от блайндовете. Ако флопът излезе K-Q-4 рейнбоу, играчът ще чек-рейзне. И... блъфьорът фолдва.

Не може да победите блъфьор като го рейзнете рано, когато сте силни и фолднете късно, когато имате средна по сила ръка. Това е очевидно, но играчите доста често забравят това и предприемат тази губеща стратегия. Разбира се не казвам, че не трябва да фолдвате на ривъра срещу блъфиращ играч, след като сте платили на ранните улици. Но много играчи губят куража си прекалено лесно!

От друга страна, като го рейзнете рано в ръката, вие просто му показвате, че сте силни и той предава ръката. Правилната стратегия е да чекнете и плащате докрай с добри ръце като топ чифт. Бордът понякога ще бъде опасен, може да се наложи да затаите дъх, но все пак ще трябва да сложите парите в пота. Като чеквате и после плащате, вие давате на блъфьора фалшива надежда, че блъфът му може да проработи. По този начин получавате екстра валю за ръката си. Вземете го! Не го връщайте като покажете сила прекалено рано. И определено не давайте валю на блъфьора като му фолднете от страх за стака си.

Финални мисли

В игрите с ниски залози играчите правят грешки постоянно. Това обаче няма да се отрази положително на стака ви, ако не знаете как да се възползвате от тях. Някой може да блъфира прекалено много, но ако продължавате да фолдвате, вие само му подарявате парите си. Ключът е да идентифицирате грешката на опонента си и да предприемете правилната стратегия, за да спечелите. Ако оставяте съперниците си да правят каквото искат, няма да стигнете доникъде. Но ако сте една крачка пред тях и се адаптирате към стила им, ще бъдете възнаградени.