Eдна от последните ми статии, "Да мислиш като губещ", беше за това как играчите си пречат с някои свои подходи към играта. Тогава се спрях на винаги актуалното обяснение за фолдването - "Предпочетох да изчакам по-добър момент." В повечето ситуации да чакаш по-добрия момент е глупава концепция, затова и реших да ѝ отделя специална статия и да обясня защо е така.

Да премерим печалбата срещу загубата

Нека уточним някои схващания. Повечето хора използват оправданието "Реших да изчакам по-добър момент", за да обяснят фолда си в ситуация, където са смятали, че в евентуален кол или дори рейз има повече валю. Например, "Наистина мислех, че ме блъфира, но реших да му оставя този пот и да изчакам по-добър момент."

По принцип, в такава ситуация, изглежда сякаш се отказваш от нещо, като фолдваш. Не просто си мислиш, че той от време на време блъфира. Мислиш си, че го прави толкова често, че ако му платиш, в дългосрочен план ще си напред. Но въпреки това фолдваш, защото има възможност да си загубиш целия стак. Какво губиш в този момент? Губиш тази част от пота, която в дългосрочен план ще е твоя, ако платиш. И какво печелиш? Печелиш спокойствието, че няма да загубиш стака си в тази ръка. Ако претеглим спечеленото срещу загубеното, обективно погледнато, в този сценарий, ако фолднеш, губиш много повече, отколкото печелиш.

В покера се печели, като рискуваш парите си в ситуации, където ще си напред в дългосрочен план. Това важи за случаите, в които рискуваш $50 за кол на флопа, както и в случаите, когато рискуваш целия си стак от $800. Трябва да рискувате парите си в изгодни ситуации, където, ако продължите да играете, ще спечелите повече в дългосрочен план, отколкото ако фолднете. Нищо не се променя, само защото стака ви е заложен, и нямате гаранции, че ще вземете ръката. Ако печелите повече пари в дългосрочен план, като продължите да играете, отколкото ако фолднете, тогава първото е правилното решение. Tолкова e просто.

Оправданията в кеш игрите

Сега може би си мислите, "Но, Ед, аз се сещам за толкова много примери, където е по-добре да не рискуваш." Не съм съгласен. Не казвам, че е невъзможно да се намери такъв пример в кеш игрите, но те са доста редки. Толкова редки, че за 100 часа игра, никога да не стигнем до ситуация, където е правилно да „изчакаме по-добър момент“. Нека обсъдим два случая, където подобен подход е грешен.

1. В ръка сте с много слаб играч и се чудите, дали ако го съберете (или удвоите), няма да стане от масата.

Добре. Ако някакси знаехте, че вашата мишена ще стане от масата, ако го съберете/удвоите, и ако знаехте, че в противен случай ще остане в игра за определен период от време, и ако знаехте, че по-силен играч ще го замести, ако стане...тогава да го задържите в игра може би има някаква стойност. Обаче, дори в този случай, спечелването на настоящата ръка има много по-голяма стойност от евентуални бъдещи печалби, които може да извлечете от противника си.

На практика, не е възможно да знаете всичко това предварително. Не знаете дали един играч ще стане, ако му вземете всичко, или ще се рибайне още десет пъти. А дори и да изчакате по-добър момент, някой друг може да събере вашия човек още в следващата ръка и всичките ви теоретични бъдещи печалби да изчезнат. Да не говорим, че ако играете на $1-$2 или $2-$5, е доста вероятно следващия играч в списъка да е поне толкова слаб, колкото този на масата ви. Така че на кой му пука, ако си тръгне?

В преобладаващото мнозинство от реални ситуации, да фолднеш добра ръка, за да задържиш слаб играч на масата, е глупав план. Това е подходящ пример за поговорката, че „птичка в ръката е повече от патка в небето“.

2. Имам по-голям стак от първоначалния максимален бай-ин, и ако изгубя ръката, няма да мога да рибайна, каквото съм загубил.

Това е друга концепция, която вероятно щеше да има основание, ако всички детайли магически се подредят във ваша полза, което не се случва в реалния свят, и прави теорията просто въздух под налягане.

Да кажем, че имате $2,000 в игра на $2-$5. Максималният бай-ин е $1,000. Ако загубите ръката, не можете да се рибайнете с повече от това. В кои случаи това е проблем? Проблем е, ако:

• На масата ви има особено слаб играч също със стак от $2,000.
• Този особено слаб играч не реши да си пропилее стака срещу друг играч още следващата ръка, или просто не стане от масата. (Вижте по-горе.)

Да имате голям стак, само по себе си, не значи нищо. Необходимо е още някой да има голям стак. Също така, е необходимо този някой да играе достатъчно дълго с вас, за да имате шанс да му вземете стака.
В повечето случаи е по-добре да заложите на настоящата си ръка, отколкото да играете за някакви теоретични бъдещи ръце, които най-вероятно няма да се материализират.

Оправдания в турнирите

Както обясних, да чакаш по-добър момент е почти винаги лоша идея в кеш игрите. При наличието на рибай, да пропуснеш печеливша ситуация, с надеждата, че по-добра такава ще изникне в бъдеще, изисква наистина необикновени обстоятелства, с които да се оправдае подобна постъпка.
В турнирите по-често има смисъл да чакаш по-добра ситуация. Но дори там, „Чакам по-добър момент” е неубедително оправдание за боязлива игра.

Да кажем, че току-що сте започнали голям турнир с много участници. Преди първата ръка, ръководителят на турнира ви предлага да хвърляте монета. Ако падне ези, ще удвои стака ви. Ако падне тура, отпадате. Повечето играчи не биха си и помислили да се възползват от офертата, но математически да флипваш е толкова добре, колкото да не флипваш. Сега да кажем, че вместо да хвърляте монета, турнирния директор ви предложи да играете една ръка дами срещу А–К - Double or Nothing. Според мен, повечето турнирни играчи ще откажат това предложение, дори като фаворит с 56/44 и ще предпочетат да „изчакат по-добра възможност”. А това е риск, който всеки трябва да поеме. В мулти турнир с много хора, двоен стак е два пъти повече от начален стак и 56/44 дава голямо предимство.

С две думи, по време на ранната и средната фаза на турнирите, когато наградите са още много далече, да „чакаш по-добър момент” е толкова лоша идея, колкото и в кеш игрите.

Финални думи

Ако обичате да фодвате в трудни ситуации, обмислете наново стратегията си. Не споря за това дали трябва да се фолдва или не, а съм против плашливата игра. Ако мислите, че опонентът ви блъфира, не фолдвайте, чакайки за по-добър момент. Рискувайте. Така се става по-добър играч.