Наскоро един приятел ми разказа за интересен анализ, публикуван на сайта www.ted.com - A monkey economy as irrational as ours от Laurie Santos. За съжаление, все още няма български субтитри за това филмче, но в него изследователите показват, че нашите еволюционни предшественици - маймуните - действат ирационално, когато са в губеща позиция, и рационално, когато са в печеливша позиция. Замислих се, дали покер играчите от нашето общество са превъзмогнали този еволюционен хандикап, тъй като се предполага, че те трябва да мислят рационално предвид солидното ни покер училище и безбройните други програми и видео материали, предназначени за подобрение на играта и мисленето им. Проведохме две анкети в нашия покер форум - Анкета I и Анкета II - и може да кажем, че "маймунското" все още живее в нас :) Нека обясним какво имаме предвид и какви изводи може и да извадим от това.

Рационалност

Чуждицата рационалност произлиза от английското rationality и в икономическия си смисъл обозначава способността да вземаш правилното решение, предвид наличната информация (виж Rationality from Wikipedia). Дори цялата съвременна финансова теория се базира на презумпцията, че хората са рационални същества и винаги вземат правилните решения дори в условията на несигурно бъдеще. Отговорна за това е известната като Utility theorem, "доказана" от двамата учени von Neumann и Morgenstern в средата на 20-и век. Тази теорема се базира на четири аксиоми, за които се предполага, че важат за всеки разумен човек, но както се вижда от горе-споменатия експеримент, както и от нашия във форума, хората генетично не са "рационално програмирани". Няма да навлизам в повече теория, само ще спомена, че като студент по финанси ясно си спомням, как по време на лекцията за тази Utility theorem, една от критиките в учебника беше, че ако хората бяха рационални, никой не би играл рулетка, а обяснението на явното противоречие беше, че играещите рулетка знаели, че ще загубят всичко, но били готови по този начин да си платят за социалното изживяване в казиното. След пет години, прекарани в казината, и след много беседи с десетки познати, играещи на рулетка и блек джек, мога да кажа, че и това твърдение, като много други в икономиката, е само "мижи да те лажем". Но whatever... да се върнем към покера.

Резултатите от нашите анкети

Както се вижда от първата ни анкета, в която взеха участие 245 наши съфорумци, над 60% от тях са склонни да рискуват, когато са изправени пред губещ за тях избор.
В огледалната на тази анкета - Анкета II - взеха участие 218 от същите 245 по-горе, като цели 86% избират "сигурното", когато имат печеливш за тях избор.
Резултатите учудващо (или по-скоро не?) съвпадат с изводите на лекторката от ted.com и нейните резултати с маймуните.

Изводи за играта на покер

Няма да навлизам в излишни обосновки, защо горните две анкети сами по себе си са идентични и всеки рационален индивид би следвало да избере и в двата случая 100%-вите отговори. Сигурен съм, че подобна дискусия ще се разрази във форума ни. Ще кажа само, че всеки трябва да осъзнае, че както Майк Каро често казва: "Спестеният долар е точно толкова ценен, колкото и спечеленият". Нека разгледаме няколко ситуации, в които може да се възползваме от този "генетичен дефект" в хората, както и да предпазим себе си от самите нас.

Оставете противниците да ви блъфират

Когато сте от печелившата страна в дадена ръка, поставете опонента ви в ситуация да избира между две губещи алтернативи. Както видяхме по-горе, той най-вероятно ще избере по-губещата за него, която автоматично е по-печеливша за вас.
Да вземем пример: в игра на No Limit Holdem вие държите A - K, бордът до ривъра е 4 - 5 - К - T - 5. На трите улици до сега вие сте правили пот бетове, които са били плащани от противник, седящ в позиция спрямо вас. До момента, потът е да речем $20, а оставащите ви ефективни стакове са по $40.
Впечатленията ви от този играч са, че най-вероятно е на пропуснат draw. На ривъра трябва да вземете решение дали да заложите за value, в случай че срещу вас имате ръка с по-слаб поп, или да чекнете, за да накарате противника да се опита да открадне пота. Както се вижда от съжденията по-горе, е явно по-добре да го оставите да блъфира...
Поставете се на негово място, ако чекнете. Да речем, че има 6 - 7 - страхотно изглеждаща ръка на флопа, която е без никаква стойност в момента на ривъра. Опонентът ви ще си мисли: "Ако чекна, губя заложените вече от мен $10 със 100% вероятност. Ако обаче заложа $20, може и да взема пота, тоест спечеля $20 с 50% вероятност или загубя тези нови $20 с 50% вероятност."
Да не говорим за светнатите начинаещи, много от които ще си кажат: "OMG, не мога да загубя в тази ръка! Деба късмета... Как е възможно???... Я, тя петицата се повторила бе. Сега ще му покажа на тоя леймър, как се презентира в тая игра. Айде един AllIn..."

Вземете сигурното

Нека вземем същата ръка като по-горе, но сменим позициите. На трите улици вие сте залагали, след като опонентът е чеквал преди вас и той е плащал. На ривъра той пак чеква. Тук е малко по-завързано, но сякаш горният анализ отново подсказва, че е по-добре да "вземете" изглеждащото сигурно, а не да се опитвате да value bet-вате, освен ако нямате солидни причини да смятате, че противникът вие е с KQ или KJ.

Научете се да приемате загубите

Играете на живо игра 1/2 лв вече 6 часа в казиното срещу пълни аматьори. Не може да си повярвате, че сте цели 300 лева назад, толкова карък е нереален. Знаете, че ви трябва само една ръка, за да си върнете загубите. В същото време сте уморен, леко steam-нат, имате само 300 лв в джоба. Макар да сте пъти по-опитен от останалите на масата, оценявате, че е за вечерта е фифти-фифти, дали ще се удвоите и излезете на фитка за вечерта или ще изгубите и другите 300 лв. Сигурен съм, че мнозинството (или поне 60% от нас) ще изберат да останат. Съвет: подтиснете генетичните си инстинкти и станете от масата...

Ще се радвам, ако дискусията във форума роди още покер ситуации, при които може да се възползваме от вродената чужда ирационалност, или предпазим от собствената такава.