Средностатистическият играч на живо на $1-$2 и $2-$5 ноу лимит играе по-зле на ривъра, отколкото на всяка друга улица. Отчасти, защото бетовете на ривъра обикновено са големи и оскъпяват грешките, но и защото повечето играчи подхождат към играта на ривъра с тотално грешна философия.
Повечето играчи са твърде пасивни на ривъра. Те чекват добри ръце, които трябва да бетнат за валю, и чекват неизлезли дроус, когато е подходящо да блъфират. От тази пасивност страда цялостно играта на ривъра. В случаите, в които залагат го правят с твърде малко ръце и по този начин бетът става лесен за разчитане. И понеже залагат твърде рядко, предоставят възможност на по-наблюдателните опоненти да спечелят с по-слаби ръце при шоудаун или да се възползват и да откраднат пота. Ето ви четири съвета как с играта си на ривъра да се превърнете в по-труден за надвиване опонент и по-печеливш играч.

Съвет 1. Не плащайте на играчи, които залагат и на трите улици.

Повечето играчи са твърде пасивни на ривъра. Да направиш три последователни залога със слаба ръка е много агресивен стил. Затова и повечето хора не залагат и на трите улици без стабилна ръка.
Ако някой го направи на жива игра с ниски лимити, по мои впечатления, най-често срещаните ръце са сет, флъш или стрейт дроу, който се е подобрил на търна, или два чифта, които са се подобрили до фул хаус. Играчите често чекват търна, ако техният дроу не се е подобрил, и чекват ривъра, ако двата им чифта не са се развили до по-добра ръка.
Обикновено, когато един играч заложи флопа и търна, друг играч с топ чифт ще му плати двата залога. На ривъра първият играч залага отново и тогава опонентът му би следвало да фолдне. Действително много играчи фолдват в такава ситуация, но често срещам и такива, които плащат. При шоудауна залагащият почти винаги сваля една от ръцете, които изброих и плащащият поклаща глава с думите „Знаех си” и мъква.

Така че, не изплащайте ръцете на играчи, които залагат и на трите улици.

Съвет 2. Не се предавайте след ривър бет в чекнат пот.

Ривър бетът обикновено означава сила. Това важи за случаите, в които е имало два залога на другите улици, както и в случаите, когато опонентът е платил два пъти и след това е заложил ривъра.
В чекнати потове обаче положението е различно. Класическият пример е при чек и на флопа и на търна, в този сценарий немалко играчи се изкушават да блъфират.

Например, да кажем, че на флопа има K 9 2. Всички чекват. Търнът е 3. Отново всички чекват. И ривърът е 7. Единият играч чеква и другият бетва.
Тук залогът е подозрителен. Чекът на флопа подсказва, че никой няма поп. Чекът на търна го потвърждава, като намеква и че никой няма деветка. Така че какво би могъл да залага играчът на ривъра? Седмица? Умен играч може и да заложи с ръка като A-7, но повечето играчи на ниските нива биха я чекнали. Деветка? Много хора биха заложили с деветка още на търна, а тези, които биха я чекнали на търна, често ще я чекнат и на ривъра. Ръцете, които са се подобрили на ривъра, 7-7, 7-3, и 7-2, не са особено вероятни. Така че, има твърде малко добри ръце, с които опонентът да е заложил ривъра и това оправдава кол с ръка като 5-5.

Съвет 3. Бетвайте с един чифт за валю в чекнати потове.

В предишния си съвет споменах, че съобразителен играч би заложил с A-7, но повечето хора няма да го направят. Повечето дори не биха го направили с деветка. Макар че и двете решения са добри, защото шансът да ти платят с още по-слаба ръка като 5-5, A-Q и т.н. е доста по-голям, отколкото да свалят старателно укриван поп или 7-7.
Играчите обикновено залагат на търна с два чифта или по-добра ръка. Ако чекнат на търна обаче, това често означава, че никой няма повече от чифт (естествено, има изключения). Ако картата на ривъра не е твърде опасна, можете спокойно да заложите с топ чифт за валю.
В случай че опонентите чекнат и на флопа и на търна, можете да бетнете втори, дори трети чифт за валю.
Бъдете агресивни в играта си на ривъра, когато търсите валю. Ако никой друг не показва сила, играйте сносните си ръце като най-добрата ръка. Ще се изненадате с какво ще ви плащат.

Съвет 4. Изберете оптималния размер на залога.

Размерът на залога винаги е важен, когато става дума за ноу лимит, но е от особено значение на ривъра. Недейте винаги да залагате еднаква сума. Различните ситуации изискват различен по големина залог. Ще дам няколко примера.
Бордът е J-T-8-3-Q и вие имате A-K. Направете огромен залог, дори ол-ин. Всеки с деветка ще се изкуши сериозно да ви плати, независимо от това, което заложите. А тези, които нямат стрейт, едва ли ще платят дори нормален залог. Така че се опитайте да изcтискате максимума от по-слабите стрейтове.

Бордът е K-9-2-3-7 и имате 8-8. Заложете, но не твърде много. В игра на $2-$5 кеш аз бих заложил $30 в $60 пот. Тук разчитате на 4-4 да ви плати. Не го гонете, направете залога примамлив.

Бордът е T 8 2 Q 4 и имате A 5. Опонентът ви е пасивен играч, който обикновено залага малко. И на флопа и на търна е бетнал половината пот, което е проява на сила за него. Подозирате, че може би е ударил сет на флопа. Извън позиция сте и мислите, че ако чекнете, той също ще чекне.

Аз бих заложил 2/3 от пота в тази ситуация. Независимо колко точно ще заложите, бет на ривъра тук винаги ще говори, че сте ударили флъш. Но опонентът ви все пак ще има съмнения и би платил със сет. Ако заложите твърде много, вероятно ще фолдне, макар и с нежелание. Ако заложите твърде малко, пак би могъл да фолдне, защото е предпазлив, а дори да ви плати, няма да извлечете много от ръката. Ако правите бет, който издава ръката ви (но все пак разчитате, че няма да ви повярват), залог с размера на пота често е най-доброто решение.
Не съществува сигурна формула, с която да определяте размера на залозите на ривъра, но колкото повече мисъл влагате в това, толкова по-добри резултати ще постигате.

Автор: Ed Miller
Източник: Noted Poker Authority